Лора Лазар - Огненото разпятие

- Точно това се страчувам! - мъчително произнесе приятелят му.

- Не те разбирам - озадачено го погледна Асен.

- Страх ме е, че плагиатствам... Видял съм го някъде, а после го рисувам върху платното - отчаяно продължи Оги.

- Защо ли ти казах! - ядоса се Асен Десподов. - При Бош старецът е скрит в дънер, при теб дори излъчването е друго... настоятелно изрече той. После възхитено продължи: - Невероятно усет за пространство! Дори детайлите са символно натоварени - бягащите от светлината...

- Бягащите от истината...

- Добре съгласи се бързо приятелят му. Бягащите от истината прилепи, плъхове, хора... Крият се по ъглите, там, където е мракът... А старецът е доволен от топлината, която е получил чрез пламъка на свещта... Откраднал е част от истината...

- Той не краде - поклати глава Оги. - Пламъкът му е дал частица от себе си...

- За да познае истината...

- Да - преглътна Оги и попита: - Сюрреалистично, нали?

- Дори не смея да отговоря - намуси се банкерът. - Как ще я наречеш?

- Ти предложи - плахо и някак умолително каза художникът.

Асен Десподов замълча, загледан в картината, а после тихо каза:

- „Огнен сън“. Става ли?

- „Тайната на огъня“... - Художникът помисли и изрече: - Твоето заглавие ми харесва повече...

- Започваш огнена серия, така ли?

Банкерът извади телефона си и направи няколко снимки на картината.

- Не знам - повдигна рамене Оги. - Но искам да рисувам огъня...

- Заради горящия кръст, който си видял онази нощ ли?

- Никола ли ти каза?

- Кой друг? - разсмя се Асен. - Бил си омагьосан от пожара...

- Не беше просто пожар... - започна художникът и притвори очи. - Беше огнено разпятие! Появи се неочаквано, победи мрака и раздели небето от земята на две черни половини...

- Спри! - примоли се банкерът. - Това е кошмар!

Оги въздъхна и отвори очи. Погледна приятеля си и каза:

- Ако разсъждаваш, събитието бе ужасно... Но ако го гледаш само като образ - то бе прекрасно!

- Но е реалност - мрачно каза банкерът. - Един човек е погубен.

- Така е. Но аз мисля само в образи! - отчаяно изрече Оги.

- Знам. - Той сложи ръка на рамото на приятеля си. -Успокой се и рисувай! Аз ще вървя...

- Чакай! - стресна се Оги. - Ами подаръкът ти?

- Ще го донесеш - нехайно изрече банкерът.

- Може да забравя... - смутолеви художникът, спусна се към ъгъла и от купчината рамки издърпа едно платно, обрамчено в рамка от тъмно дърво. Подаде го на Асен с думите:

- Дълго да му се радваш!

Асен внимателно пое картината с две ръце и остана загледан в нея. Самият той бе озаглавил композицията - „Мечти от детството“. Върху платното бе изобразена панаирна въртележка, гледана отгоре. Под раирания плат на покрива се подаваха детски личица с протегнати нагоре ръце - пищящи от радостна възбуда, предизвикана от въртенето на кръглия подиум. Някои от децата се бяха откъснали от общия кръг и летяха - едни нагоре, за да докоснат разперените криле на реещ се в пространството орел, други - надолу, за да се приземят върху червения покрив на красива къщичка. Съвсем като в живота, помисли си Асен и дори въздъхна. Страхуваше се да си признае, че май е сред децата, които бързат да почувстват твърдината и стабилността на керемидите под босите си нозе. А още по-добре щеше да бъде, ако наблюдава детската игра през прозореца на своята къщичка. В центъра на кръговата композиция преобладаваха чисти, плътни тонове, които се размиваха по краищата на платното и създаваха усещането, че споменът е жив у всеки зрител на картината.

- Нали ти харесваше? - нетърпеливо попита Оги.'

- Дори си й сложил хубава рамка - преглътна развълнуван Асен.

- Не ти ли харесва вече?

- Чудесна е! Казах ти го отдавна! - обърна се банкерът към приятеля си.

- Защо тогава не се радваш? - някак отчаяно го попита художникът.

- Трогнат съм от подаръка - искрено отговори Асен. -Дори й направих няколко снимки, за да подбера една от тях за десктопа си - продължи банкерът. - Не съм се и надявал, че ще е моя... Мислех, че ще бъде на изложбата ти и... Веднага щяха да я купят!

- Но ти я хареса! Как мога да я дам на друг! - учудено каза художникът.

- Оги, аз харесвам всичките ти творби - започна спокойно Асен. - Това означава ли, че ще ми ги подариш всичките? - повиши тон приятелят му.

- Не мога... Знаеш, че не мога да ти дам всичките...-объркано отговори художникът.

- Защо?

- И други трябва да ги видят... Може дори да ги харесат...

- Точно така - съгласи се Асен. - Но най-важното за теб е да ги купят.

- Ами! - не се съгласи Оги. - Важното е да ги харесат, да открият онази композиция, която ще ги направи...