Лора Лазар - Огненото разпятие

- Напоено с бензин въже се завързва за кръста и се подпалва откъм страната на гората...

- Да търсим тогава! - нареди Мишената.

Тръгнаха от обгарялото място по посока на гората на значително разстояние един от друг. Пресрещаха се и се раздалечаваха, но не откриха никъде черна следа. Събраха се обезсърчени под един дъб.

- Мисли друго, юнако!

Радо машинално вдигна поглед към короната на дъба. Мишената проследи погледа му, потупа го по рамото и каза:

- Точно така, юнако! От високо ще е по-лесно.

- Качваш се между клоните, виждаш от завоя движението по пътя и в точния момент подпалваш въжето... То виси във въздуха и не оставя дири по земята - продължи младият полицай.

- Търсим дърво!

- В гората сме, шефе - засмя се Радо.

- Трябва да открием точното дърво! - поправи се Мишената. - Да тръгнем от онази посока, която е най-близо до завоя.

- Дървото трябва да е стабилно, за да издържи убиеца.

- И близо до поляната.

- Ако беше изстрел, лесно щяхме да изчислим траекторията - въздъхна Радо.

- И да стигнем до дървото.

Няколко пъти минаха, оглеждайки внимателно дърветата в близост до върха на хълма, но усилията им бяха напразни. Отново спряха.

- Шефе, бъркаме нещо...

- Времето - досети се комисарят. - Не може убиецът да дойде в последния момент.

- Вероятно поне час е стоял наоколо... - продължи мисълта му Радо.

- Търси фасове!

- А ако не е пушач?

- Обелки от ябълка, празни опаковки от чипс, солети или нещо друго...

Отново се разделиха и тръгнаха между дърветата. След малко Радо се провикна:

- Шефе, намерих!

Въпреки огромните си размери, Мишената с удивителна бързина се придвижи до партньора си. Радо беше сложил ръкавици и от хралупата на стар дъб внимателно изваждаше фасове. Корените на дървото бяха заобиколени от рехава трева.

- Тук е стоял мръсникът! - промърмори комисарят и погледна към местопрестъплението. На двайсетина метра от кръста е. - Мишената тръгна в тази посока с поглед, забит в земята. Извървя два-три метра и се върна. Започна да оглежда дървото, а после разочаровано каза: Няма следи нито по земята, нито по дървото...

- Искаш да кажеш, че фасовете не са свързани с престъплението?

- Така излиза.

- Едва ли някой турист е стоял около дървото с часове - отговори младият мъж. - Седемнайсет фаса преброих.

- Прав си. Но как тогава убиецът е подпалил кръста?

- Не си забравил, нали? — попита от вратата Асен, без да влиза в ателието.

Асен Десподов бе висок, със светлокестенява коса и синьозелени очи, прикрити зад очилата му - модерни, но не и маркови. Изявен математик още в началния курс, той завърши финанси и започна работа в една банка. От две години бе женен, което разреди чувствително срещите му с Оги и Никола в ателието. Съпругата на банкера - Мери, не понасяше ергенските запои в ателието.

Асен Десподов и Никола Угаров бяха не само съученици, но и съседи живееха в двуетажна кооперация до храма „Свето Успение Богородично“. От другата страна на църквата бе домът на художника. Пространството около храма бе мястото на детските им игри. Двамата бяха с четири години по-големи от Оги и някак неусетно поеха закрилата над по-малкото момче. Може би защото Оги странеше от всички, бе мълчалив и отнесен, не отговаряше на закачките на другите хлапета, дори не се включваше в игрите им. Понякога така дразнещо се взираше в тях, сякаш искаше да проникне в мислите им. А после започна да рисува и отнесеността му се засили. Но поне престана да ги гледа с онзи вторачен поглед.

- Какво? - разсеяно отвърна Оги на приятеля си.

- Днес сменям цифрата на годините си.

- Тридесет - досети се художникът.

- Навлизам в зрелостта, от която ти си така далеч... -въздъхна престорено банкерът.

- Да си жив и здрав! - остави четката Оги и разпери ръце към приятеля си. - Прегръщам те от разстояние.

- Аз и не искам отблизо... - каза Асен, но влезе в ателието и нетърпеливо добави: - Дръпни се да видя!

- Не е готова още - застана пред платното Оги.

- Днес имам празник... - бавно изрече Асен. - Не го разваляй!

- Този път не мога да ти откажа.

Художникът се дръпна от статива и започна да почиства четките. Асен разгледа отдалеч картината, после се приближи, отново се отдалечи и с категоричен тон заяви:

- Готова е.

- Не знам - неуверено изрече Оги.

- Ще изсушиш цветовете, ако продължаваш - произнесе убедително Асен, после прибави: - Невероятна е!

- Мислиш ли? - несигурно попита художникът.

- Ставаш все по-добър... Старецът е чудесен типаж. Напомня ми за подобен образ на Йеронимус Бош...