Лора Лазар - Огненото разпятие

- Защо мижиш? - попита след малко Гого.

- За да усетя цялостното излъчване на творбата... Виждаш само основното, детайлите изчезват...

- Нищо не се вижда - направи втори опит скитникът, като няколко пъти примигна с клепачи.

- Упражнявай се - засмя се художникът.

- И защо си ме нарисувал там? - посочи Гого към платното.

- Нали снощи ми позира - не разбра въпроса Оги.

- Защо си ме нарисувал тук? - Възрастният мъж отиде до статива и посочи с пръст. - Уж съм отпред, пък съм в ниското... Не съм ли важен?

- Важен си - бързо се съгласи Оги и поясни, показвайки с ръка: - Когато човек гледа една картина, погледът се движи в кръг. Тръгна от горния ляв ъгъл, пренася се надясно, после слиза надолу и едва накрая вижда образа в долния ляв ъгъл на изображението, преди да се спре в „златната среда“.

- Прав съм - въздъхна старецът. - Хората ще ме видят накрая... А може да извърнат поглед, преди да ме съзрат.

- Не е така.

- А как? Защо не съм в горния ъгъл?

- Защото е важно посланието на творбата.

- Ти си знаеш...

- В долния ляв ъгъл се рисуват нещастните, погубените, победените... - и докато изреждаше, Евлоги разбра, че сбърка.

- Не съм нещастен! - произнесе тихо, но категорично скитникът. - Не съм победен, не съм погубен!

- Не си - бързо се съгласи Оги. - Но в моята картина ти играеш друга роля...

- Роля ли? - оживи се Гого.

- Ти си в образа на монах, който в светлината на пламъка открива истината.

Скитникът погледна недоверчиво Оги, позавъртя се из ателието, но повече нищо не попита. Мълчаха известно време. Оги рисуваше, а старецът премести стола до прозорците откъм улицата и гледаше навън, въпреки че минувачите не се виждаха през високия зид. Когато чу църковната камбана, Гого Хисарски неочаквано скочи. На вратата се обърна и натъртено рече:

- Не съм нещастен!

Радо Ангелов завари шефа си до автомата за кафе пред входа на полицията - сигурен знак, че комисар Михаил Донов работи по някой случай. При затишие в отдела Мишената пиеше само по едно кафе сутринта.

- Имам ли много да наваксвам? - попита Радо и пусна стотинки в машината.

- Няма да успееш - промърмори Мишената.

- Да позная ли?

- Пробвай.

Радо се замисли за миг и отсече:

- Петото кафе.

- Не позна - само четвъртото - отговори комисарят и пресуши чашката. - Пусни още едно за мен!

- Две - поправи го Радо и поясни: - Да не ме караш отново да слизам до тук...

- Няма да се качваме, юнако!

- При доктор Моренов ли отиваме? - сети се младият полицай.

- Едва ли още е готов...

Доктop Моренов бе съдебният патолог- уравновесен мъж, чието спокойствие често изнервяше комисаря.

- Пак ли на „Боаза“? - промърмори младият полицай. - Вчера нищо не открихме.

- Днес може да имаме късмет.

- Ще вали - направи опит за протест Радо.

- Ти ще караш - нареди комисарят, който държеше в ръцете си две чашки с кафе.

Потеглиха към прохода „Боаза“, където бяха открили горящия човек. На тази отсечка от главния път София-Варна често ставаха катастрофи заради острите завои и несъобразената скорост от страна на шофьорите. Над пътя се надвесваха наръбени скали и понякога огромни камъни се търкулваха на шосето и препречваха движението. Тъмносиви облаци следваха автомобила по острите завои, но вятърът ги изтласкваше на изток.

Местопрестъплението бе върхът на заоблен хълм, около който се виеше шосето. Зад него се простираше гора, а долу в ниското - пресъхнало корито на поток.

- Добра сцена е избрал убиецът - сподели Мишената.

- Докато минеш завоя, ужасът ще бъде все пред очите ти - допълни мисълта му младият полицай и спря.

Излязоха от автомобила и тръгнаха по склона нагоре. Все още се виждаха кални следи, образували широка пътека към върха, а тревата наоколо беше полегнала.

- Къде да търсим? - попита Радо.

- Ти къде би се скрил? Хем да си близо до кръста, хем да не видят силуета ти от шосето?

- В гората - отговори бързо младият мъж.

- Но ако бягаш, за да подпалиш кръста, може пак да те видят. Особено от автомобил, който тъкмо навлиза в завоя. Тогава как ще драснеш клечката?

- От разстояние.

- Правилно - съгласи се бързо комисарят. - И аз стигнах до същия извод тази нощ. - Но как точно?

- Не може да е детонар с дистанционно - продължи да разсъждава на глас Радо.

- Не може - всичко ще се разхвърчи във въздуха.

Няколко минути оглеждаха околността и мълчаха. Младият полицай проговори пръв:

- Трябва да търсим слаба следа върху тревата.

- Защо?