Лора Лазар - Огненото разпятие

- Няма да споря и днес - прекъсна го банкерът. - Именно затова ще трябва аз да поема бизнеса с твоите картини.

- В какъв смисъл?

- Не може на всеки, който хареса твоя творба, ти да му я подаряваш! - почти му се скара банкерът.

- Ти не си всеки... - учуди се Оги.

- Съгласен съм - продължи приятелят му, като остави подареното платно до вратата. Но няма да позволя да те ограбят!

- Не те разбирам...

- Бизнесът остави на мен! - прегърна го през рамо Асен. - Ти само рисувай!

- Аз и не искам друго да правя...

Вратата на ателието се отвори едновременно с плахото почукване и вътре пристъпи Гого Хисарски. Смути се, когато видя Асен. От своя страна банкерът също го загледа, хвърли един поглед към платното върху статива и се обърна към Оги:

- Къде го намери?

- Тук ме чакаше... - разсеяно отговори художникът.

- Беше отключено, не съм крадец - бързо изрече старецът. - Дойдох за раницата си.

- Тръгваш ли вече? - попита го Оги.

- Ще остана малко тука...

- Тук? - изрече Асен, гледайки към приятеля си.

Оги само сви рамене, но Гого Хисарски размаха ръце:

- Не тук. Ще спя в една къща отстрани на църквата.

- Коя? - почти едновременно попитаха двамата.

Отец Димитър ми отстъпи една с тая в храмовата къща. Временно ще бъда клисар, докато отново тръгна на път...

- Срещу дома на Оги? - попита отново банкерът.

- Не го знам къде живее изрече скитникът.

Не бива да забравя - огънят е живо същество! Трябва да му се отдаде напълно, за да получи отговорите, които изгаряха душата й. А се страхуваше... Ако пламъкът я обсеби, дали ще се върне в реалността? Ще може ли отново астралната й душа да се приюти в прекрасното й земно тяло? Допи чашата с шампанско и реши - ще рискува.

Еми Месиянска премести дървеното столче до стената. Постави отгоре му кристалния свещник - с кръгла форма, но нагънат като ветрило. Дълго избира големината на свещта, чийто пламък да бъде на нивото на очите й. Угаси осветлението и седна по турски на земята с лице към стената. Постоя известно време, заслушана в звуците на нощта. В тъмнината напипа кибрита, запали клечка и я поднесе към свещта. Пламъкът тръгна буйно нагоре, което беше добър знак за началото на огненото гадаене. Около свещника се образува сияйно слънце от пречупената през кристала светлина. Едва тогава Еми пусна диктофона. Около минута светлината доминираше в мрака, а после тя чу собствения си глас:

- Трябва да бъда спокойна... Дишам бавно и равномерно... Връзката със земята ме прави силна... Вглеждам се в езичето на пламъка... Нека около мен бъде светло и топло... Нека огънят се влее в мен и ми позволи да проникна в него... Пред мен няма прегради, защото всяка сила ми е подвластна... Знанието и мъдростта на хиляди поколения проникват в мен... - Настъпи кратка пауза, а после гласът й стана решителен: - Трябва да успея! Силата на огъня ще ме направи непобедима! Ще преодолея съмненията, ще се справя със злото, ще бъда па върха!

Отново настъпи тишина, защото записът бе свършил. Еми отнесено попита:

- Ще успея ли?

Отнякъде се чу глас, толкова тих, че напомни за шепот от отвъдното:

- Ако побързаш... Горящ човек в ателието до църквата...

Еми прониза с поглед ядрото на огъня и видя човек, който се гърчи в отчаян опит да се отскубне от смъртта. Тя рязко притвори очи, за да избяга от страховития образ. Отпусна се назад, докосна земята и се върна в реалния свят.

Изгаси свещта и изми лицето си три пъти отдолу нагоре, за да изличи магията на огъня. Но мислите й образуваха горски пожар - наистина ли влезе в досег с отвъдните сили? А ако информацията им е точна? Ако в момента човек гори в ателието до църквата? Това ще бъде утрешната новина номер едно!

Асен ги изпрати до външната врата и се прибра. Евлоги и Никола излязоха на улицата. Наближаваше полунощ.

- Ще се пръсна! - каза Никола Угаров.

- Та ти закъсня за празненството! Дори не опита от всичко!

- И това ми е много! - поглади с ръка корема си Никола. - Ще те изпратя, че няма да мога да заспя веднага.

- Много крачки ще извървиш! - усмихна се в мрака Оги. - Няма и петдесет...

- До вас са точно сто двайсет и седем крачки.

- Аз ще рисувам... - възбудено прошепна художникът.

- Асен ти каза, че картината е завършена - с укорителен тон изрече пожарникарят. Вярвай му!

- Вече не мисия за нея. Сега виждам нови образи.

- Огненото разпятие ли?

- Не. Още не съм готов за него...

Дървената порта откъм улицата се отвори, без да проскърца. Оги нямаше време да отчете този факт, защото пред очите му избухна светлина, която го зашемети. Люляковият храст гореше. В ниското пламъкът бе карминеночервен със сини отблясъци, а към небето се отправяха разноцветни линии, които преливаха от неаполитанско жълто в оранжево, от оранжево в цинобър, а между тях се приплъзваха тънки смарагдови нишки. Във висините образуваха бяло сияние, което се губеше някъде в мрака. Великолепен образ! Толкова далеч от това, което той бе сътворил върху платното! Някаква особена сила му показваше как трябва да изглежда неговата композиция. Горящият храст бе образът, който липсваше, за да бъде композицията завършена. Колко несъвършена е неговата ръка в пресъздаването на живия огън!