Лора Лазар - Огненото разпятие

- Какво стоиш? - изрева Никола Угаров. - Не виждаш ли, че човекът ще изгори!

Едва сега Оги забеляза свитата пред храста фигура. Не беше толкова интересна и той отново впери поглед в пламъците, които бавно се приплъзваха в мрака. Искаше му се чудото да продължи, но чуваше само тихо съскане, преди пламъчетата да намалеят и да се изгубят в нощта.

Оги прикри с две ръце лицето си, за да „запечата“ спомена за огненото сияние. Когато отново се взря напред, сияйният образ бе изчезнал, а храстът се сливаше с нощта.

През това време Никола издърпа падналия човек далеч от храста.

- Светни! - изрева отново едрият мъж.

Оги отиде до ателието и включи осветлението за чардака. После се приближи до приятеля си, който обливаше с вода лицето на сгърчената в краката му фигура.

- Жив ли е? - попита уплашено художникът.

- Нищо му няма - изръмжа Никола. Толкова е пиян, че е щял да се подпали сам.

Човекът на земята се размърда и се обърна по гръб. Едва сега Оги позна подпалвача, облечен отново в старото си расо.

- Познаваш ли го? - попита Никола.

Художникът само кимна.

- Кой е този?

- Гого Хисарски. Отседнал е в попската къща.

- Ще можеш ли да го отведеш?

Двамата изправиха дребничкия старец, който изломоти нещо несвързано. Оги го хвана под рамо и поведе. Никола замислено обиколи храста, взирайки се в земята. После внимателно започна да докосва клоните и да разглежда полепналите по пръстите му частици от нагара.

Художникът заведе Гого в стаята му - почти гола, с матрак, поставен направо върху пода. Скитникът се просна върху матрака, отново измърмори нещо и се обърна с лице към стената. Оги придърпа старо одеало върху стареца, постоя малко, заслушан в равномерното дишане на спящия мъж, и излезе. В тъмнината видя как от улицата пред ателието потегля пожарникарска кола. На бегом се спусна натам, но когато влезе в двора, там го чакаше само Никола.

- От кръчмата са се обадили за пожар - поясни приятелят му. - Отпратих колегите.

Двамата седнаха на стъпалата на чардака. Оги запали цигара, при което Никола се дръпна встрани, защото не понасяше дима. Художникът сподели с неприкрит възторг:

- Страхотен пожар, нали?

- Не беше истински - поклати глава Никола.

- Нали видях с очите си!

- Оги - започна приятелят му, за да има пожар, трябва да съществува класически пожарен триъгълник - горимо вещество, окислител, най-често кислорода от въздуха, и източник на възпламеняване...

- Не видяхме искрата - досети се Оги. - Изведнъж избухна светлината!

- Не е само това... каза Никола. - Аз също не открих как е запален фойерверкът... Кибритена клечка лесно ще изчезне в пламъците. Той рязко се обърна към приятеля си. Този поп пуши ли?

- Не.

- Може да е имал запалка... - предположи Никола, а след това добави: Запомни пожарът е неконтролируем! Трябва усилия, за да го удавиш...

- Ако беше пламнало ателието... - едва сега се разтревожи художникът. - Добре, че ме изпрати!

- Нямаше да пламне нищо - натърти на последната дума пожарникарят. - Пламъците изгаснаха сами...

- Мислех, че ти си залял...

- Не съм заливал с вода храста, а само главата на оня пияница поясни Никола. - Някой ни беше подготвил представление...

- Огнено представление - притвори очи художникът, за да си припомни отново образа на горящия храст.

- Подготвено от пироман с добри познания за огъня - замислено изрече Никола. - Виждаш ли храста?

Оги само погледна натам - клонките на люляка не се различаваха в тъмнината.

- Не е изгорял, само е леко опушен - продължи пожарникарят.

- Жилав е - предположи Оги.

- Не - поклати отривисто глава приятелят му. - Храстът е бил увит с леки хартии и само те изгоряха...

- Разноцветни хартии? От тях се получава тази феерия от цветове! - въодушевено изрече художникът.

- Не, Оги - продължи Никола. Разноцветните пламъци могат да се получат и по изкуствен път... Ако искаш яркожълти, слагаш натриев нитрит, червеното се получава от стронциев карбонат, синьото от меден хлорид...

- А зеленото? - попита Оги, защото си спомни за вертикалните зелени линии, устремени към небето.

- Бариев хлорат.

- Откъде се купуват? - попита развълнувано художникът.

- От аптека, от магазин за керамични изделия... Използват се за оцветяване на гърнетата.

- Нима дървото не излъчва подобни цветове, когато гори? - сети се Оги.

- Понякога - отговори пожарникарят. - Но тогава подобни вещества попадат в кората по естествен път...

- А тук?

- Казах ти - представление с пиротехнически ефекти - отсече Никола.