Лора Лазар - Огненото разпятие

Оги само поклати глава. После несъзнателно взе една восъчна свещичка и започна да я мачка в ръцете си. Направи я на топка и продължи да моделира, докато получи капковидната форма на пламък. Гого започна да гризе ноктите си. После неочаквано попита:

- Как бях облечен снощи?

- Така - посочи художникът.

- С расото?

- Да.

- Казах ти, че си сънувал - уверено произнесе Гого. -Вчера бях с костюма.

Оги потвърди с леко кимване.

- Да не би да искаш обратно костюма? - смути се старецът и отново се отдръпна назад към тъмния ъгъл.

- Не

- Защото не мога да ти го върна... - Скитникът само се извърна настрани.

Художникът повдигна рамене и тръгна към изхода. След него Гого Хисарски неочаквано се провикна:

- И Мойсей не е бил нещастен, щом е говорил с Бога! Приживе!

- Доктор Моренов - каза Радо Ангелов, като погледна шефа си, и допълни: - Готов е с експертизата.

- Да ни чака пред моргата! - изръмжа Мишената и се изправи.

Помощникът му довърши разговора и го последва.

- Защо? Няма ли и ние да огледаме останките?

- Вярвам на доктора - припряно отговори комисарят. - А и обичам мешана скара. Ако видя този труп, ще стана вегетарианец завинаги.

Доктор Моренов, красив мъж към шейсетте, ги чакаше на пейката пред моргата, а на коленете си бе разтворил канцеларска папка. Мишената се провикна:

- Не чети!

- Знам - спокойно отвърна патологът. - Искаш бързи и ясни отговори.

- Давай тогава!

- Не си задал нито един въпрос - ухили се Моренов.

- Ей, докторе - засили се към него Мишената.

- Шефе - направи опит да го спре Радо.

Комисарят се овладя и само по стиснатите му юмруци си личеше отминаващата ярост.

- Нарочно ме дразниш! - изрече той.

- И като знаеш, че е нарочно, защо се връзваш? - отговори патологът.

- Казвай направо! - изкрещя Мишената.

- Човекът не е бил закован, а само привързан за кръста - започна Моренов, - Вероятно е използвал упойващи вещества. Имам предвид - поясни той, - когато е бил жив.

- Наркоман? - изуми се Донов.

- Едва ли ще доживее до старостта - обади се младият, полицай.

- Точно така - обърна се докторът към него.

- Старец е, нали? - зададе следващия въпрос Радо

- Със сигурност.

- Тогава? - нетърпеливо попита Мишената.

- По-вероятно опиатите са му били предписани - продължи докторът.

- Последен стадий... - сети се комисарят.

- Нямал е какво да губи - допълни Радо.

- Но каква е наградата тогава? - замисли се Донов.

- Не е лека смърт - изрече отново младият полицай. - Защо ще се съгласиш? Какво очакваш в замяна?

- Може да е измамен - предположи комисарят.

- Вие не зададохте най-важния въпрос - прекъсна ги патологът.

- Кой? - попитаха едновременно двамата полицаи.

- Жив ли е бил старецът, когато е пламнал?

- Казвай направо! - изкрещя Мишената и се надвеси заплашително над лекаря.

- Познайте! - Патологът вдигна глава към комисаря, а после погледна и Радо.

- Докторе... - закани се отново Мишената.

- Мъртъв е бил от часове - спокойно отговори доктор Моренов, без да отчете заплахата.

- Значи е умъртвен малко след пристигането си на „Боаза“ - отбеляза комисарят.

- С морфин - допълни патологът.

- Вероятно е доброволна смърт - предположи Радо. - Ясно е...

- Защо не е инжектиран вкъщи, а на баира? - прекъсна го Донов. - Да се съгласиш на такава зрелищна смърт означава, че очакваш нещо в замяна...

- Може човекът да не е знаел, че ще освети нощното небе - предположи младият полицай.

- Може - съгласи се Донов. - И въпреки това... Кой ще предпочете да бъде заровен в гората? Дори едно общинско погребение е за предпочитане... - продължи той. - А ако беше само умъртвен и оставен на зверовете да ръфат трупа му...

- Е, нямаше зверове наоколо - противопостави се партньорът му.

- Нямаше ли? - развика се Мишената. - Преброи ли зяпачите на шосето? Само хиените с микрофони бяха десетина! На петъчен битак заприлича „Боаза“! А сега никой не се сеща да потърси стареца!

- А ако няма близки? - предположи младият полицай.

- Все някой е щял да го изпрати - далечен братовчед, съсед, стар приятел...

- Според теб старецът е искал да скрие смъртта си от всички - предположи Радо. - Вместо това...

- Знае ли човек... - прекъсна го комисарят с любимата си реплика, защото нямаше отговор на този въпрос.

Патологът мълчаливо подаде папката на Мишената.

Оги беше трудното й дете. Не защото раждането бе продължило осемнадесет часа, а тя бе на тридесет и осем. Бе тяхното изтърсаче, заченато неочаквано дълги години след раждането на дъщеря й.