Лора Лазар - Огненото разпятие

Тази вечер заслужаваше да се поглези. Влезе в банята, изградена по неин проект преди две години. Бе използвала парите, които майка й редовно изпращаше от Италия, където гледаше една болна старица. След пенсионирането си баща й се върна на село, рядко се отбиваше в града и според нея съвсем подивя в селския пущинак. Брат й живееше от години във Варна и се виждаха всеки път, когото на Еми й щукнеше да пазарува със замах в морския град.

Банята бе нейното блажено убежище - бели плочки, обрамчени с гръцки мотиви в златисто, придаваха леко сияние на обстановката. Малкото прозорче, което гледаше към запустелия двор на съседите, бе изрисувано със същите орнаменти в злато и напомняше на сияещ, кристал. Огромно огледало бе завинтено към косо изградената стена на ваната и докато изпаренията не го покриеха, Еми можеше да се любува на прекрасната си фигура.

Това беше нейният ритуал за отпускане. Пусна крана, за да напълни ваната. Винаги използваше само гореща вода, защото докато се приготвяше, водата ставаше хладка, каквато всъщност я обичаше. Сложи няколко зрънца ароматни соли, нареди дванадесет свещи по ръба на ваната, наля си от хладилника чаша шампанско и я постави до свещите. Едва тогава свали хавлията и влезе внимателно във водата, за да не я разплиска. Запали свещите, полюбува се на греещата редица и взе в ръка чашата със шампанско. После вдигна поглед нагоре и каза:

- Наздраве, прекрасна Еми!

Отпи и остави чашата на ръба. Полюбува се на тялото си, докато парата не залепна за огледалото. Знаеше, че е истинска жена - едра, с тънък кръст, огромни гърди и заоблен, но стегнат ханш. Светлоизрусените й коси бяха дълги и гъсти, а очите й приличаха на тъмнозелени мъниста - големи, но с редки мигли. Един кусур на толкова достойнства - преглътва се, особено когато си залепеше изкуствените мигли. Тогава очите й се отваряха към света и тя поглъщаше дори вибрациите на въздуха през тях.

Притвори очи и се пренесе в онези времена, когато са знаели да ценят женската красота. От едно нумерологично проучване бе разбрала, че през пети век е била келтска принцеса, за чиято красота са се водели племенни войни. Безрезервно вярваше в това.

Отпусна се още повече надолу, така че водата да покрие с нежната си ласка умореното й тяло. Сега... Откъде да започне? Събужда се в мрачно подземие, но не знае как е попаднала там. Няма време да разгледа каменните стени с преплетени паяжини по тях, защото огромната врата се отваря и тя с интерес очаква да види принца... Вместо него се появява едноок мъж с черна превръзка на лицето, а в дясната си ръка носи запалена факла...

- Огнен кръст предизвика паника - чу далечен глас. - Зрителите, които имат чувствителна психика...

Телевизорът бе включен на късните новини.

Еми рязко стана, прескочи пламтящите свещи и хукна натам. На екрана показваха кадри с горящия кръст. Бе снимано отдалеч, не се виждаше човека върху кръста, но въпреки това въздействието бе умопомрачително. Отчаяно се разплака на глас и дори не чу коментара на водещия. Стоеше гола насред стаята, капките падаха върху излъскания паркет, отнякъде ставаше течение, но тя не можеше да реагира.

Не усети и светкавицата, която проблясна за миг откъм прозорчето на банята.

Оги разтърка очи, защото цветовете започнаха да се сливат сигурен знак, че трябва да спре. Постави четките в терпентина, натопи в него сухо парцалче и изтри пръстите си. Отстъпи няколко крачки назад и присви очи.

Картината бе в първоначалното хаотично състояние образът на стареца бе все още суров, детайлите бяха само маркирани, пламъкът на свещта бе твърде ярък и се „биеше“ с лицето на монаха. Във фона липсваше дълбочина, стоеше плосък и някак декоративен, а тона заличаваше идеята за взаимната обусловеност между сън и реалност. Усещането за тайнството на огъня бе само загатнато, а той искаше да „блъсва“ зрителя от пръв поглед, да доминира над възприятията му. И едва след това погледът да търси детайлите като потвърждение на основното послание.

Но трябваше вече да тръгва.

Отвън откри Гого. Старецът бе полегнал в единия ъгъл на чардака. Под себе си бе разгънал кашона, които преди това взе.

Евлоги потръпна от сутрешния хлад, погледна отново към свитото тяло на скитника, поколеба се, но не заключи вратата. С бързи стъпки прекоси двора, като внимателно отвори скърцащата дворна врата.

Не се обърна назад. Ако го беше направил, щеше да види как Гого Хисарски бавно се приплъзва към вратата на ателието.