Лора Лазар - Огненото разпятие

За пет години постигна повече, отколкото останалите школски директори в областта. Започна решително и това бе в основата на успеха й - изгони от училище трима учители, които си въобразяваха, че са най-добрите в града. Страхуваше се от хора, които могат да защитават собствени позиции.

Постъпката й доведе до очаквания резултат останалите учители примряха от страх.

Знаеше, че колегите я мразят. Когато вървеше по коридора, виждаше как те се шмугваха в първата класна стая, за да избегнат срещата с нея. Но учителите не бяха наясно как ги презираше тя - с нескопосаните им опити да й се подмазват, с робското им послушание, което я изумяваше. Все пак страхът е в основата на властта и на нея започна да й харесва. А сега не знаеше как да постъпи с Евлоги Аладжов...

Приближи стола към компютъра, размърда мишката и отново се взря в образа му от една обща снимка на колектива- усмихнат, чаровен, и най-вече - недосетлив. Бе само на двадесет и шест години, слаб, не много висок, с щръкнали нагоре коси, с бледо лице и огромни, тъмнокафяви, почти черни очи. Погледът му винаги бе зареян, а плахата усмивка му придаваше онзи образ на романтик, за когото тя винаги бе мечтала.

Назначи го в училището преди две години, а сега имаше основание да го уволни - вече трети ден не беше на работа. Учениците караха свободни часове, бягаха по коридорите, пречеха на учебния процес. Случайно бе разбрала, че е открил самостоятелна изложба в София. Дори не й бе казал!

Евлоги не оценяваше нейното благосклонно отношение към него - често закъсняваше за час, не можеше да въведе ред сред учениците, защото сядаше на бюрото и започваше да ги рисува, без да се съобразява със служебните си задължения. Толкова пъти го беше наблюдавала на монитора, свързан с камерите в отделните класни стаи...

Пред себе си можеше да бъде искрена - желаеше този мъж, независимо от разликата в годините им. Камелия бе на тридесет и осем години и вече бе наясно, че истинската любов я е подминала. Все още бе слаба, но това се дължеше на алкохола, който притъпяваше чувството й за глад, и на цигарите, които не можа да откаже въпреки пораженията върху кожата й. Пресегна се към чантата си и извади огледало. Не, не биваше да се гледа отблизо - всички грапавини по лицето й си личаха ясно, дори дребните бръчици се открояваха около очите й. Пусна огледалото в чантата.

Защо не можеше да спре мислите си за Евлоги? Трябва добре да обмисли как да подходи към романтичната му душа...

Допи бутилката, загърна я във вестник и я пъхна в кожената чаша. Заключи дирекцията и тръгна по тъмния коридор. Само отделни отблясъци от уличното осветление се пречупваха в стъклата на прозорците. Някак призрачно и необичайно тихо. Токчетата й отекваха върху мозайката. За миг си помисли, че училището през нощта е добър декор за филм на ужасите. Камелия се обърна рязко назад, а после се присмя на себе си за страха, който внезапно я обзе. Никога не би играла ролята на жертвата. В този момент чу бързи стъпки - някой тичаше към първия етаж. Тя изкрещя по посока на стъпките:

- Кой е?

Усети само бързото биене на сърцето си. Извади телефона, но се поколеба дали да позвъни. Все пак полицията беше в съседната сграда. Съвзе се. Ако някой иска да я уплаши не е познал!

На първия етаж се чу рязкото отваряне на прозорец и неясен шум.

Камелия Аврамова се спусна бързо по стълбите. На площадката пред външния вход светеше, но беше празна. В коридора също нямаше никого. Затвори внимателно прозореца, върна се до входа и постави ключа, но вратата се отвори сама - не беше заключена. Вече имаше основание да уволни портиера!

Прибяга до уличните кофи за боклук, огледа се и пъхна надолу празната бутилка от водка.

И едва тогава се сети - защо трябваше някой да скача през прозореца, когато външната врага е отключена?

- Не говориш много... - прозина се Гого Хисарски, разтри с ръце врата си и отново застана в предишната поза.

Евлоги само повдигна рамене и продължи да рисува с въглен. Вече имаше десетина скици на госта си. Лицето на стареца бе твърде интересно, почти скулптурно - прекалено издължено за дребната фигура, заобиколено от кичури сплъстена, побеляла коса. Веждите имаха странната форма на островърх покрив, а между тях дълбока бразда разделяше челото на две видимо изпъкнали половини. Под тъмните очи, леко удължени хоризонтално, се очертаваха изпъкнали торбички. Разстоянието между правия нос и не добре оформените устни бе по-голямо и допълнително удължаваше лицето. Широкото расо прикриваше слабите рамене и изпосталялата фигура на Гого Хисарски.