Лора Лазар - Огненото разпятие

- А мен отвътре ме напира да говоря продължи възрастният мъж. - И сам си говоря, ама да не помислиш нещо... Не съм... - и той завъртя ръка около главата си, за да покаже, че не е луд.

- Ти говори - предложи му художникът. - Само не ръкомахай много-много!

- Защо?

- Сега рисувам дясната ти ръка.

- Така ли да я държа? - попита Гого и отново я постави върху облегалката на дивана.

- Ако можеш... Поне за малко... - Евлоги с изненада проследи дългите пръсти на госта си, които завършваха с до дъно изядени нокти, а после започна да прехвърля образа върху листа.

- Ще се опитам... Ама трудно е - отвърна Гого. - Аз от малък съм шугаво яре... Не ме свърта на едно място... Сякаш иглички ме бодат отзад... Дори на чина не можех да стоя мирно въртя се, надигам се, иде ми да хукна на двора... Що наказания отнесох!

- Хиперактивност.

- Така ли се нарича болестта ми?

Оги не отговори.

- В казармата беше най-страшно - продължи Гого. - Ти знаеш ли какво е да стоиш па пост?

- Горе-долу...

- Не си ходил и казарми, нали?

- Не съм.

- Млад си, затова... въздъхна старецът. - Да си налея ли още?

Художникът само посочи с ръка бутилката. Гого Хисарски си наля още ракия, а Евлоги търпеливо го изчака да отпие и да застане в предишната поза.

- Навръх Нова година бях на пост продължи възрастният мъж. - Осветено на плаца, всички могат да ме видят, а аз никого... Нощ, студ, а в гащите ми - ледена висулка. Унасям се, ама не бива да спя... Изведнъж чувам шум откъм склада с боеприпаси, свалям автомата и го приготвям за стрелба... Вратата на склада бавно се отваря и се появява... - Гого нарочно забави и после високо произнесе:. - Хубавица! Гола и истинска! Ледената висулка се стопи и започна да расте огнен стълб в гащите ми... Пощръклях и хукнах натам...

- Сънувал си - засмя се Евлоги.

- Не беше сън - размаха ръце старецът, усети се и отново застана в предишната поза. - В поделението имахме един като теб. Нарисувал голотията, ама съвсем като истинска... Номер ми скроили аверите...

- И после? - с интерес попита художникът.

- После... Две седмици карцер - продължи Гого. Пак студ, хляб и вода... Дори не се сещам за жени, щото ледената висулка и с лупа не мога да я открия... Тогава много мислих и си казах: „Гого, бягай оттук, ако ти си живее!“

- Избяга от казармата?

- Не става така лесно... - поклати глава Гого. - Едва напролет се сетих как да се отърва... Възрастният човек се облегна назад. Повъртя се, не издържа и каза: - Няма ли да ме питаш как?

- Кажи... - разсеяно отговори Оги, тъй Като в този момент размазваше с палец въглена, за да получи рехава светлосянка върху листа.

- Опасах лехите с лалета от поделението - тържествено заяви Гого.

- Как? - Евлоги с интерес погледна госта си.

- Така. Стана бързо от стола Хисарски и застана на четири крака. - Късам с уста лалета, дъвча лалета... Сякаш говедарят е пуснал гладно теле в зелена ливада...

Художникът се разсмя и попита:

- Помогна ли?

- Не разбираш ли? - Изправи се старецът и отново седна на мястото си. - Направих се на луд и ме освободиха! - възторжено произнесе той. - Ама що лалета опосках!

- Горчат ли? - с интерес попита Оги.

- Блудкави са - начумери се старецът и продължи: - Оттогава намразих пролетта. Все се сещам за онези лалета...

Замълчаха. Оги стана и се насочи към прозорците откъм външната врата, където бе наредил нови рамки. Започна да избира подходящ размер. Усети по провлачването на стола по пода, че Гого Хисарски също се изправи.

- Тръгваш ли? - попита художникът.

- Ако трябва, утре ще дойда пак...

- Добре - машинално отвърна Оги.

- Мога ли да изхвърля този боклук? - неочаквано попита старецът.

Евлоги се обърна и видя, че Гого сочеше към един кашон, пълен с хартии и найлонови торбички. Само му кимна. Старецът взе кашона и излезе навън.

Художникът постави платното на статива. Поколеба се за миг, а после неуверено драсна първата въглена следа върху бялото платно.

Еми Месиянска още не беше на върха, но усещаше близостта му. Само ако бе успяла да фотографира горящия човек! Но дори и пожарникарите не разполагаха със снимки. Страхуваше се само някой случаен пътник да не е щракнал горящия кръст и да го публикува на страницата си във фейсбук. Не дай, боже, го продаде на някоя медия!

Бе успяла да отрази събитието в централния всекидневник „Вестникар“, в агенция „Пльок“ и на сайта за езотерични учения „Духовни висини“. В първия материал описа суховато новината, във втория направи намека за първото проявление на сатанинска секта в областта, а в третия акцентира върху магията на огъня и духовното възвисяване на личността. За централния вестник пишеше с истинското си име, а за останалите - с псевдонима, който си избра - Еми Месиянска. Това име отразяваше истинската й същност-едновременно земна и възвисена, потайна и открита за феномените на вселената.