Лили Джърмейн: Четири точки

Реших да предприема директен подход, затова скочих на леглото и възседнах бедрата му, преди да ме е избутал настрани. Той срещна погледа ми очевидно безразличен.

— Съжалявам — казах тихо. — Прозвуча грешно. Не исках да кажа това.

Поставих длани върху гърдите му и се изненадах, когато ме хвана за китките и ги дръпна, карайки ме да залитна напред и гърдите ми да се стоварят върху неговите.

— Напротив — отвърна той. — Щях да задам същия въпрос, ако бях на твое място.

Не казах нищо, просто захапах устна, докато се наблюдавахме един друг предпазливо.

— Не мога да мисля за това — каза, а лицето му се набразди с болката от миналото. — Ще кажа само това. Живях три години, без да видя слънчева светлина. Три години и бях убеден, че щеше да е по-добре, ако бях умрял заедно с теб.

Три години без слънчева светлина? Съзнанието ми се въртеше от това, което намекваше.

— Искаш да кажеш…

— Видя къщата на Емилио — каза Джейс измъчено, — но не видя какво има под нея.

Въображението ми запълни липсващите парчета от пъзела.

— Държали са те затворен в мазе в продължение на три години? Какво, по дяволите, са ти правили през тези три години? — прошепнах, а в очите ми запариха сълзи.

Погледът му се замъгли от болка.

— Забрави — казах бързо. — Не ми отговаряй.

Изглеждаше облекчен. Но не и аз. Прилошаваше ми само като си помисля какво можеше да е преживял през тези три години и как в сравнение с това най-ужасният момент в живота ми беше траял няколко дни.

— Мамка му, Джейс — казах, като увих ръце около врата му и зарових лице в топлото местенце между ухото и рамото му, — съжалявам.

Той не ми отговори, но в главата ми думите му се въртяха като виенско колело, което никога не спираше.

„Мен никой не ме спаси.“

Заспахме така, плътно преплетени един в друг, и когато се събудихме на сутринта, осъзнах, че не бях сънувала кошмар. Мисълта беше успокояваща и ме караше да осъзная колко важно беше присъствието на Джейс в живота ми.

Обичах го толкова много, че понякога беше твърде болезнено.

Защото ако го изгубех отново… не мислех, че щях да го преживея.

Не мисля, че бих искала.

Все още спеше, затова се обърнах и се наместих назад, докато дупето ми не се притисна плътно в него с намерението да поспя още малко, докато той ме гушкаше. Но движенията ми сигурно го бяха събудили, защото съвсем скоро усетих сутрешната му ерекция да се притиска силно в едната буза на дупето ми, докато ръцете му шареха мързеливо по тялото ми.

— Събудих ли те? — прошепнах.

— Не — отвърна той и притисна ерекцията си към мен.

Усмихнах се, пресегнах ръка назад и бръкнах в боксерките му, за да хвана члена му.

— Искаш ли да те оставя сам, за да можеш да се наспиш спокойно?

— Божичко, не — изръмжа той, като размърда бедрата си, така че пенисът му да се плъзне в ръката ми.

Избутах бикините си надолу със свободната си ръка и ги изритах, когато стигнаха до глезените ми. Джейс откликна нетърпеливо, като избута ръката ми и ме притисна по корем.

— Така добре ли е? — попита и една малка част в мен умря.

Мразех, че се чувстваше така, сякаш трябва да ме пита всеки път, преди да се докоснем, но знаех защо го правеше. След всичко, което беше видял, сигурно имаше нужда да пита постоянно.

— Ще бъде след секунда — казах нетърпеливо, като повдигнах дупето си нагоре, за да се потърка в главичката на члена му. Той се задъха тежко, хвана дупето ми с ръце и след момент го усетих да се притиска в отвора ми.

— Господи, толкова си влажна — каза, като потърка главичката си по влажната ми женственост. Простенах, опитвайки се да се тласна назад.

— Стига си ме измъчвал — оплаках се.

Той се засмя и влезе в мен с един мощен, бърз тласък. Изпъшках силно, когато усетих как се разтягам около него. Той се плъзгаше навън и навътре, все по-бързо и по-бързо, докато единствените звуци не останаха учестеното ни дишане и ударите на кожа в кожа.

След това лежахме заедно с преплетени крака, докато се опитвахме да си поемем въздух.

— Мамка му! — каза Джейс. — Не сложих презерватив. И двата пъти.

— Всичко е наред — отвърнах, докато си играех разсеяно с ръката му. — На хапчета съм.

Изчаках го да зададе още въпроси. Да попита ужасни неща като дали баща му е носил презерватив през всичките пъти, но, слава богу, не го направи.

Спокойствието ни беше крехко, но докато го имаше?

Мамка му, беше перфектно.

Докато Джейс приготвяше закуска, събрах кураж и се обадих на Елиът. Бях нервна, толкова нервна, че ръцете ми трепереха, докато набирах номера на студиото за татуси от стационарния телефон. Все още не си бях взела нов телефон, след като Джейс беше потрошил моя в момент на ярост. Елиът отговори на третия сигнал и аз се усмихнах, когато чух гласа му.