Клайв Касслер - Тайната на фараоните

— Извадете оръжията — каза той. — Ще трябва да се бием.

— Но, Константин — отвърна помощник-капитанът. — Това ще свърши зле с този товар.

Палубата на „Торино“ беше натоварена с контейнери, но в повечето от тях бяха скрити цистерни, големи колкото градски автобуси и пълни с втечнен пропан. Те пренасяха и друга контрабанда, включително двайсет варела с някаква мистериозна субстанция, качена на борда от клиент от Египет, но поради скочилите цени на горивата в цяла Европа именно пропанът носеше големите пари.

— Дори контрабандистите трябва да плащат данъци — промърмори си Брако. С парите за защита, транзитните такси и таксите по пристанищата, криминалният синдикат беше също толкова лош като правителствата. — Сега ще си платим двойно. С пари и товар. Може би дори тройно, ако искат да послужим за назидание.

Помощник-капитанът кимна. Той нямаше желание да плаща за чуждо гориво с живота си.

— Ще извадя оръжията — каза той.

Брако му хвърли ключ.

— Събуди мъжете. Ще се бием или ще умрем.

Помощник-капитанът тръгна към оръжейната и спалните помещения на долната палуба. Когато изчезна, друга фигура влезе на мостика. Пътник, който се подвизаваше под странното име Амон Та. Брако и екипажът го наричаха Египтянина.

Слаб и висок, с дълбоко поставени очи, бръсната глава и кожа с цвят на карамел, той никак не изглеждаше внушително в очите на Брако. Всъщност капитанът дори се чудеше защо някой би избрал такъв жалък ескорт за товар, който според него беше варели с хашиш или някаква друга дрога.

— Защо корабът е тъмен? — попита направо Амон Та. — Защо променяме курса?

— Не се ли сещаш защо?

След миг размисъл египтянинът като че ли разбра. Извади деветмилиметров пистолет от колана си, отпусна го до тялото си и отиде до вратата, откъдето се вгледа в тъмната морска шир.

— Зад нас — каза Брако.

Още докато изричаше това, капитанът разбра, че е сгрешил. Два лъча грейнаха отдясно на носа, единият озари мостика с ослепително сияние, а другият — перилата.

Две надуваеми лодки приближаваха. Брако инстинктивно обърна кораба към тях, но нямаше смисъл, те описаха широка дъга и обърнаха, като бързо последваха курса им и ускориха.

Бяха хвърлени абордажни куки, те се закачиха за трите метални въжета, които служеха като перила на кораба. След секунди две групи въоръжени мъже започнаха да се изкачват към палубата на „Торино“.

Прикриващ огън отекна от лодките.

Дори когато един откос разби прозореца на мостика и рикошира в стената, египтянинът не потърси укритие. Вместо това пристъпи спокойно зад дебелата преграда, погледна навън и стреля няколко пъти.

За изненада на Брако, Амон Та беше уцелил двама от нападателите със съвършени изстрели в главата въпреки пълния мрак и трудния ъгъл. Третият изстрел изгаси единия прожектор, който беше насочен към тях.

След това египтянинът отстъпи назад, без да бърза и без излишни движения, и последва автоматичен откос.

Брако остана на палубата, докато куршумите трещяха из мостика. Един ожули ръката му. Друг разби бутилка самбука, която той пазеше за късмет. Щом течността се разтече по палубата, Брако реши, че това е лош знак. Трите кафеени зърна в бутилката трябваше да са предвестници на просперитет, здраве и щастие, но не се виждаха никъде.

Вече ядосан, Брако извади своя пистолет от раменния си кобур и се приготви да се бие. Погледна към египтянина, който все още стоеше прав. Поведението и точността му бяха променили мнението на Брако за него. Той не знаеше кой е този човек, но внезапно осъзна, че се взира в най-смъртоносния мъж на кораба.

Добре поне, че е на наша страна, помисли си.

— Отлична стрелба — извика. — Може би съм те подценил.

— Може би съм искал да ме подцениш — отвърна египтянинът.

Още изстрели изгърмяха в тъмното, този път от кърмата на кораба. В отговор Брако стана и стреля през разбития прозорец, на сляпо.

— Хабиш муниции — каза египтянинът.

— Печеля време — каза Брако.

— Времето е на тяхна страна. На борда на кораба ти се качиха поне десетина мъже. Може би повече. Още една гумена лодка приближава кърмата.

Втора престрелка откъм кърмата потвърди думите му.

— Лоша работа — отвърна Брако. — Шкафът с оръжията е на долната задна палуба. Ако хората ми не успеят да стигнат до него или да се върнат оттам, онези ще са много повече от нас.

Египтянинът тръгна към вратата, открехна я и се вгледа по прохода.

— Явно вече е така.