Клайв Касслер - Тайната на фараоните

— Сигурно съм роден под нещастна звезда — промърмори Дьо Кампион. — Аз казвам да се връщаме.

Офицерът поклати глава.

— Заповедите ми са да доставя вас и тези сандъци на адмирал Брюе на борда на „Ориент“.

— Знам какви са заповедите — отвърна Дьо Кампион. — Нали бях там, когато Наполеон ги издаде. Но ако възнамерявате да минем с тази лодка между оръдията на „Ориент“ и корабите на Нелсън, единственото, което ще постигнете, е смъртта на всички ни. Трябва да обърнем или към брега, или към някой от другите кораби.

Офицерът се извърна от хората си и се загледа през рамо към центъра на битката. „Ориент“ беше най-големият, най-могъщ боен кораб в света. Той беше крепост във водата, със сто и трийсет оръдия на разположение, които тежаха пет хиляди тона, и екипаж от хиляда мъже. Около него имаше два други френски линейни кораба в защитна позиция, която според адмирал Брюе беше непробиваема. Само че явно никой не бе информирал британците за това, чиито по-малки кораби се носеха право към „Ориент“ необезпокоявани.

От бордовете на „Ориент“ и британския „Белерофонт“ летяха полета в близък обхват. По-малкият британски кораб страдаше повече, рейлингът на десния борд беше станал на трески, а две от трите мачти се прекършиха и се стовариха на палубата. „Белерофонт“ се понесе на юг, но още щом напусна битката, други английски кораби се втурнаха към мястото му. Междувременно техните по-малки фрегати се завъртаха в плитчините и се врязваха в пролуките на френската линия.

Дьо Кампион смяташе, че навлизането в подобно меле е равносилно на лудост, и направи друго предложение:

— А защо не доставим сандъците на адмирал Брюе веднага щом той се разправи с британския флот?

Офицерът кимна и каза на хората си:

— Виждате ли? Ето защо Le General го нарича savant 1 1 Учен (фр.). — Бел.прев. .

Офицерът посочи към един от корабите във френския ариергард, който още не беше атакуван от британците.

— Тръгнете към „Гийом Тел“ — каза той. — Контраадмирал Вилньов е там. Той ще знае какво да прави.

Веднага натиснаха греблата и малката лодка започна да се отдалечава бързо от смъртоносната битка. Като маневрираха в мрака и стелещият се дим, те успяха да стигнат до задната част на френската линия, където чакаха четири кораба, странно притихнали, докато битката вилнееше пред тях.

Още щом лодката се удари в дебелите греди на „Гийом Тел“, бяха спуснати въжета. Двама мъже бързо ги вързаха и товарът беше изтеглен на борда.

Когато Дьо Кампион стигна на палубата, яростта на свирепата битка беше станала невъобразима. Британците бяха успели да спечелят огромно тактическо превъзходство, въпреки че френските кораби бяха малко повече. Вместо да се обърнат с борд към френската флота, те игнорираха ариергарда и удвоиха огъня към първата част на френската линия. Сега всеки френски кораб бе обстрелван от два английски, по един от всяка страна. Резултатите бяха предвидими: славната френска армада се превръщаше в руини.

— Адмирал Вилньов иска да ви види — каза един щабен офицер на Дьо Кампион и той беше отведен на долната палуба при контраадмирал Пиер-Шарл Вилньов.

Контраадмиралът имаше гъста бяла коса, тясно лице с високо чело и дълъг римски нос. Носеше безупречна униформа, тъмносиня куртка, бродирана със злато, и опасана от кръстосани червени ленти. В очите на Дьо Кампион контраадмиралът беше готов по-скоро за парад, отколкото за битка.

След като малко си поигра с ключалките на тежкия сандък, Вилньов каза:

— Разбрах, че сте един от savants на Наполеон.

Това бе дума на Бонапарт, която дразнеше Дьо Кампион и някои от останалите. Те бяха учени и изследователи, събрани от генерал Наполеон и изпратени в Египет, където той твърдеше, че ще открият съкровища, както за тялото, така и за душата.

Дьо Кампион беше изгряваш специалист в новата дисциплина — превода на древни езици, а нямаше по-мистериозно и по-обещаващо място в това отношение от Земята на фараоните и Сфинкса.

И Дьо Кампион не беше просто един от savants . Наполеон лично го беше избрал, за да търси истината в една мистериозна легенда. Обеща му и голяма награда, включително богатство, което Дьо Кампион не би могъл да спечели и за десет живота, както и земи, които щяха да му бъдат дарени от новата Република. Щеше да получи медали, слава и почести, но първо трябваше да открие нещо, за което се носеха слухове, че съществува в Земята на фараоните — начин да умреш и да се върнеш отново към живота.