Клайв Касслер: Стрелата на Посейдон

Октомври 1943

Индийският океан

Отражението на лунния сърп трептеше по водата досущ като пътечка, обсипана с блестящи капчици живак. Вълните, които променяха цветовете си в целия спектър на дъгата, напомняха на лейтенант Алберто Конти за морски пейзаж на Моне, изложен в тъмна стая. Разпенените сребристи гребени отразяваха лунната светлина обратно към небето и осветяваха облаците в периферията на бурята, която вилнееше над разположените на петдесетина мили от тях плодородни брегове на Западна Африка.

Конти приведе глава в напразен опит да се предпази от поредния порив на влажния вятър, който го блъсна в лицето, и се извърна към младия матрос, застанал на вахта до него в бойната рубка на италианската подводница „Барбариго“.

— Каква романтична вечер, а, Каталано?

— Времето е доста приятно, ако това имате предвид, господин лейтенант — отвърна морякът шеговито.

Макар да бе изтощен като всички от екипажа, в присъствието на офицери матросът си придаваше твърд и непоколебим вид. Конти отдаваше това на присъщото за младостта уважение към авторитета на командира, което неизбежно щеше да изчезне с годините.

— Имам предвид лунната светлина — каза Конти. — Обзалагам се, че грее над Неапол по същия романтичен начин и се оглежда в калдъръмените улички. Не бих се учудил, ако точно в този момент някой красив офицер от вермахта се разхожда с годеницата ти по Пиаца дел Плебишито.

Младият моряк се намръщи и погледна офицера с пламнал от гняв поглед.

— Моята Лизета би предпочела да скочи от моста Гайола, отколкото да има нещо общо с някоя германска свиня! Не се тревожа за нея, тъй като тя не се разделя с палката, която носи в дамската си чанта, и отлично знае как да я използва.

Конти се засмя сърдечно.

— Може би ако въоръжим всички италиански жени, нито германците, нито Съюзниците ще припарят до страната ни!

Бяха в открито море вече няколко седмици, а родината си бяха напуснали преди няколко месеца, затова думите на офицера не се сториха на Каталано особено забавни. Матросът огледа хоризонта, после кимна към забуления в мрак нос на подводницата, който пореше вълните.

— Синьор, защо промениха мисията на подводницата ни и я превърнаха в транспортно средство, предоставено в услуга на германците, след като „Барбариго“ е проектирана да напада и потопява търговски кораби?

— Боя се, че всички сме марионетки в ръцете на фюрера, който е главният кукловод — отвърна Конти и поклати глава. Подобно на повечето си сънародници, той нямаше представа, че в Рим са се задействали сили, които след броени дни ще свалят Мусолини от власт и ще обявят примирие със Съюзниците. — Само като си помисля, че през 1939 година имахме по-голям подводен флот от германците, а сега се намираме под командването на Kriegsmarine, немския военноморски флот… Понякога ми е трудно да разбера света.

— Не ми се струва правилно.

Конти плъзна поглед по предната палуба на подводницата.

— Предполагам, че „Барбариго“ е прекалено бавна за новите военноморски конвои, затова ни превърнаха едва ли не в товарен кораб. Все пак можем да се гордеем с успехите, които постигнахме, преди да променят предназначението й.

Спусната на вода през 1938 г., още в първите дни на войната, „Барбариго“ бе потопила шест съюзнически кораба. С водоизместимост над хиляда тона, италианската подводница бе доста по-голяма от страховитите германски подводници клас U-VII. След като обаче германските загуби започнаха да се увеличават, адмирал Дьониц предложи да превърнат няколко италиански sommergibili в транспортни съдове. Така „Барбариго“ — лишена от своите торпеда, от оръдейната си палуба и дори от една от тоалетните на борда — бе пратена в Сингапур като товарна подводница, превозваща живак, стомана и 20-милиметрови оръдия за японците.

— Товарът, който носим на връщане, е изключително важен за изхода на войната, така че все някой трябва да изиграе ролята на муле — каза Конти, макар дълбоко в себе си да бе бесен от превръщането на подводницата в товарен кораб. Както всеки добър подводничар, и той притежаваше дух на ловец и копнееше да се впусне в преследване на врага. В този момент обаче всяка среща с врага би означавала неминуема смърт за „Барбариго“. Лишена от цялото си въоръжение и натоварена толкова тежко, че едва развиваше дванайсет възела, подводницата би се превърнала в лесна мишена за всеки нападател.