Клайв Касслер - Тайната на фараоните

— Значи са чакали напразно.

Кърт кимна.

— Вероятно именно затова са оцелели. Шофьорите са били от италианската армия, но екипажите били съставени от италианци, които живеели в Кайро. По това време в града имало много италианци, сред които и съпругата на британския посланик. Ето защо писмото намеква, че хората му ще бъдат разстреляни като шпиони, ако ги заловят.

— Някакъв шанс да открият семейството на Ана-Мари? — попита Рената. — Сигурно ще искат да разберат какво се е случило.

Кърт допи шампанското си и остави чашата на палубата. Лодката леко се люлееше в спокойните води.

— Вашите историци я търсят, както и други близки на войниците.

Тя въздъхна.

— Надявам се да я намерят. Той е постъпил правилно, като е изпратил хората си у дома. Защо да умират за човек като Мусолини? Защо изобщо някой да умира?

— Съгласен съм — каза Кърт. — Не само защото иначе тези коли нямаше да са там и да ни чакат. Ако бяха тръгнали в битка, британците щяха да ги избият.

— И сега? — попита тя, като погали ръката му. — Тук ли ще останем завинаги да пием шампанско, да плуваме в топлите води и да спим на слънцето?

Кърт се вгледа в тюркоазеното море.

— Не виждам защо не.

Зад тях, увиснал зад перилата, Дзавала хвърли водолазния си апарат на палубата.

— Я по-леко с мечтите. Утре се гмуркаш. Останките от финикийския кораб, който откри долу, тебе чакат.

— Ако обещаеш да стоиш далече от избата ми с вино — отвърна Кърт.

— Сигурно се шегуваш — намуси се Дзавала. — Говориш с човек, който никога не би близнал тази прокиснала вода.

— А какво пиеш ти? — попита Рената.

Дзавала се ухили.

— Скъпа моя, говориш с мъж — с истински мъж, — който пие чиста текила, с лимон и сол по ръба на чашата. И пуши пури.

Учен (фр.). — Бел.прев.

Италианската Агенция за информация и външна безопасност. — Бел.прев.

Добър ден. Мога ли да ви помогна? (фр.). — Бел.прев.

Добър ден, вие ли сте госпожа Дюшен? (фр.). — Бел.прев.

Да. Защо? (фр.). — Бел.прев.