Клайв Касслер - Тайната на фараоните

Мъжът кимна.

— Когато кожата, с която жабите се увиват, бъде изложена на дъжд, тя изпуска противодействащо вещество, което сигнализира на нервната система на жабите да се събуди. За жабите това е краят на хибернацията. За хората се наложи да модифицираме сигнала, но работи по същия начин — уверявам ви.

— Колко от антидота имате?

— Голямо количество.

— Достатъчно ли е за пет хиляди души?

— За Лампедуза ли? Да, знаем какво се е случило. Трябва да стигне за пет хиляди души.

— Да се надяваме, че ще стигне за пет хиляди и един — каза Кърт. Обърна се към Едо. — Можеш ли да откараш тях и антидота в Кайро?

— Това означава ли, че ние оставаме тук? — попита Джо.

Кърт кимна.

— Не мисля, че ще сме самотни задълго.

Едо го разбра и се обърна към лаборанта.

— Имате ли нужда от специално оборудване за антидота?

— Не. Той е стабилен на стайна температура.

— Тогава ще тръгнем възможно най-скоро — каза Едо.

Лаборантите започнаха да товарят пластмасови кутии върху количка на колелца. Кутиите бяха пълни с единични дози от антидота.

Едо се обърна към Кърт и Джо.

— Ще се погрижа вашата приятелка да получи първата доза.

— Благодаря ти — каза Кърт.

Кърт и Джо гледаха от сенките на сградата как Едо и учените излитат с антидота и материали за изготвянето на допълнително количество. По молба на Кърт хеликоптерът се издигна по-високо от нормалното, преди да поеме на изток към Кайро.

— Мислиш ли, че Хасан е видял това? — попита Джо.

Кърт кимна.

— Ако е на няколко километра оттук, не може да ги пропусне. Надявам се да си помисли, че сградата отново е празна.

— Наистина ли вярваш, че той ще се върне тук?

— Ако ти беше на негово място и имаше само два останали коза, като и двата са в тази сграда, какво би направил?

Джо сви рамене.

— Аз лично бих се оттеглил на Лазурния бряг. Но Хасан не ми се стори човек, който обича да ходи на ваканции.

— Той няма да се откаже — увери го Кърт. — И единственото, с което може да окаже влияние, е да обърне потока на водата и да продължи сушата. Ако успее да го направи, може все още да превърне това поражение в някаква победа. Но той не очаква ние да сме тук. Така че нека си намерим скривалище.

Влязоха в сградата, слязоха надолу с асансьора и огледаха разположението.

— Всеки път, когато си имаме работа с тях, те имат човек някъде на позиция — каза Кърт.

— Скорпион — каза Джо.

— Ако Хасан го доведе тук долу, ще поиска той да се скрие някъде, както досега — каза Кърт.

— Единствената опасност е асансьорът — каза Джо. — Но от скелето около него можеш да виждаш цялата зала.

Кърт вдигна глава и започна да се катери по скелето. То се издигаше нагоре в скалата, но около него имаше достатъчно място да се скрие и да не бъде смазан от асансьора.

— Я пусни асансьора нагоре — каза той, като зае място, където можеше да се задържи. — Не искаме да сме груби и да ги караме да го чакат.

Джо натисна бутона и машината оживя. Асансьорът започна дългото си и бавно изкачване и мина на трийсетина сантиметра от Кърт.

— Аз ще се скрия в контролната зала — каза Джо. — Ако той иска да обърне водата, първо там ще иде.

Скорпион караше ленд роувъра през същата пустиня, която бе принуден да измине пеша под яркото слънце. Спомени за болката и гнева от този преход накъсваха мислите му. Понякога виждаше миражи във формата на хора, които изчезваха като призраци.

Насочи мислите си към американците, мъжете от НАМПД, които бяха унищожили организацията само за дни. Щеше да ги намери. Дори с „Озирис“ да беше свършено и последното усилие на Хасан да се провалеше, той щеше да ги търси — до края на дните си, ако трябва.

Хасан седеше до него и се взираше в еднообразния терен. Мълчеше. От време на време порив на вятъра посипваше джипа с пясък, докато слънцето прежуряше отгоре.

Когато помпената станция се появи в далечината.

Скорпион спря джипа.

— Защо спираш? — попита Хасан.

— Виж.

Хасан извади бинокъл и го насочи към ниската сграда. Неговото зрение не беше силно като на Хасан, но през бинокъла ясно видя хеликоптера на площадката.

— От нашите е.

— Какво прави тук?

Да си мисли, че другите са избягали и са дошли тук, беше твърде хубаво, за да е истина. Той дръпна предавателя от жабката и го нагласи на честотата на „Озирис“. Тъкмо щеше да се обади, когато видя лаборантите да излизат от сградата с количка. Пренесоха от нея пластмасови кутии към хеликоптера. Един мъж с египетска военна униформа ги насочваше.