Клайв Касслер - Тайната на фараоните

Затвори, тръгна към другия край на цистерната с пропан и използва голям извит ключ, за да отвори една клапа. Газът започна да изтича със силно съскане.

След това той извади малък експлозив от джоба на палтото си, прикрепи го към стената на цистерната и включи таймера. После се върна в предната част на контейнера, отвори леко вратата и се плъзна навън в мрака.

Дори докато лежеше в локва от собствената си кръв, Константин Брако знаеше какво го очаква. Въпреки че така или иначе с него беше свършено, той реши да се опита да спре експлозията.

Претърколи се, сумтейки от болка при всяко движение. Успя да пропълзи до края на цистерната, като остави кървава диря след себе си. Опита се да затвори клапата с гаечния ключ, но установи, че няма сили да държи тежкия инструмент. Пусна го на палубата и се примъкна напред, като крещеше от болка. От миризмата на пропана му се гадеше, болката в червата му гореше като огън в него. Очите му започнаха да го предават. Той откри експлозива, но едва виждаше бутоните по панела на таймера. Дръпна го и го откачи от цистерната точно когато вратите на контейнера се отвориха.

Брако се обърна. Двама мъже се втурнаха вътре с насочени оръжия. Стигнаха до него и видяха таймера в ръката му.

Той стигна до нула, гръмна в ръката на Брако и възпламени пропана. Контейнерът се взриви в ослепителна бяла светлина.

Силата на експлозията размести предните контейнери и ги запрати през борда към морето.

Брако и двамата мъже от мафията се изпариха за част от секундата, но това, което стори Брако, осуети плана на египтянина. След като бе свален от дебелата стоманена стена на цистерната с пропан, зарядът не беше достатъчно силен, за да я пробие. Вместо това предизвика ярка експлозия и запали огромен огън, подхранван от пропана, който все още изтичаше от отворената клапа.

Езикът на пламъка се изстреля право нагоре от цистерната, като изгаряше всичко, до което се докоснеше. Когато цистерната се наклони, върхът на пламъка се насочи надолу, към палубата.

Докато оцелелите престъпници бягаха, стоманената палуба под цистерната започна да омеква и поддава. До няколко минути тя стана толкова слаба, че единият край на тежката цистерна пропадна през нея. Сега тя се бе килнала под странен ъгъл и струята огън се пренасочи по стената ѝ. Оттук нататък всичко вече беше само въпрос на време.

Горящият кораб продължи още двайсет минути на запад, плаващо огнено кълбо, което можеше да се види от километри. Малко преди зазоряване попадна на риф. Само на половин миля от брега на Лампедуза.

Ранобудните на острова излязоха да видят сиянието и да направят снимки. В това време цистерната с пропан се разкъса, петнайсет хиляди галона газ под налягане се взривиха и на хоризонта се появи ослепителна експлозия — по-ярка от изгряващото слънце.

Когато блясъкът започна да отслабва, носът на „Торино“ го нямаше, корпусът беше разцепен като консервна кутия. Над него облак тъмна мъгла се носеше към острова, увиснал на бриза като дъжд, който сякаш никога не стига до земята.

Морските птици започнаха да падат от небето, стоварваха се във водата с плясък или тупваха по пясъка.

Мъжете и жените, които бяха излезли да гледат спектакъла, хукнаха да се скрият, но пипалата на носещата се мъгла бързо ги настигнаха и те падаха по земята внезапно, както чайките бяха паднали от небето.

Носена от вятъра, Черната мъгла помете острова и продължи на запад. След себе си остави само тишина и осеяна с неподвижни тела земя.

Средиземно море, трийсет километра източно от Лампедуза

Една тъмна фигура се носеше бавно към морското дъно, в контролирано спускане. Погледнат отдолу, водолазът приличаше повече на вестител, спускащ се от небесата, отколкото на човек. Фигурата му бе огромна заради двете кислородни бутилки, големия хамут и реактивната раница на гърба, която имаше тантурести крилца. Към този образ се добавяше ореол светлина от двете закачени на раменете лампи, които хвърляха жълто сияние в мрака.

С достигането на трийсет метра дълбочина и приближаването към морското дъно, той лесно различи кръгчето светлина на дъното. В него група облечени в оранжево водолази разкопаваха откритие, което щеше да е принос към епическата история на Пуническите войни между Картаген и Рим.

Той стигна до дъното, на около петнайсет метра от осветената работна зона, и потупа по ключа на интеркома с дясната си ръка.

— Тук е Остин — каза в монтирания в шлема микрофон. — На дъното съм и продължавам към разкопките.