Клайв Касслер - Тайната на фараоните

Кърт, Джо и Мишел стигнаха до повърхността със своите твърди костюми и Кърт вече сваляше оборудването си, когато Рейнолдс им съобщи още лоши новини. Нито дума не се чувала от Лампедуза. Нямало военни, нито брегова охрана на повече от сто километра от острова.

— Зареждат два хеликоптера в Сицилия, но няма да са готови още половин час. А и имат час път от там.

— Дотогава вече ще сме на плажа, ще си довършваме десерта и ще си поръчваме чаши вино преди лягане каза Джо.

— Затова ни молят да идем да огледаме — обясни Рейнолдс. — Явно ние сме най-близкото нещо до официално правителствено присъствие в района. Дори нашето правителство да е от другата страна на Атлантика.

— Добре — каза Кърт. — За първи път няма да трябва да молим за разрешение или да игнорираме нечие предупреждение.

— Вече обърнах кораба в правилната посока — каза Рейнолдс.

Кърт кимна.

— И не пести тягата.

Когато „Морски дракон“ наближи Лампедуза, първият признак на проблем беше плащаницата от тъмен мазен дим, която се издигаше над острова. Кърт фокусира мощния бинокъл натам.

— Какво виждаш? — попита Джо.

— Някакъв кораб. Близо до брега.

— Танкер?

— Не знам. Димът е много. Виждам само изгорял и разкривен метал. — Обърна се към Рейнолдс. — Да идем да го огледаме.

„Морски дракон“ промени курса и димът над тях стана още по-гъст и черен.

— Вятърът носи този дим право през острова — отбеляза Джо.

— Интересно какво ли носи. Ако е нещо токсично… — каза Кърт.

Нямаше нужда да довършва изречението.

— Онази докторка каза, че са в капан и им свършва кислородът — добави Джо. — Аз си представях как болницата се е срутила след експлозия или земетресение, но явно е имала предвид, че се крият от дима.

Кърт отново погледна през бинокъла. Предната част на кораба приличаше на разкъсана от гигантска отварачка за консерви — всъщност половината кораб го нямаше. Остатъкът от корпуса беше черен от сажди.

— Сигурно е над риф — каза Кърт. — Иначе щеше да е потънал. Не виждам име. Някой да се обади в Палермо и да им каже какво сме открили. Ако успеят да определят какъв е този кораб, може да разберат какво е носил.

— Ще се обадя — каза Рейнолдс.

— И, Грей — добави Кърт, сваляйки бинокъла. — Дръж ни по вятъра.

Рейнолдс кимна.

— Не е нужно да ми го повтаряш.

Той нагласи курса и намали скоростта, докато предадат новината. Когато бяха на четиристотин и петдесет метра от товарния кораб, един моряк извика от предната палуба:

— Вижте!

Рейнолдс изключи двигателя и „Морски дракон“ спря, докато Кърт излизаше на палубата. Видя, че морякът му сочи някакви фигури във водата. Бяха дълги петнайсет стъпки, подобни на торпеда и оцветени в тъмносиво.

— Гринди — каза морякът. — Четири големи. Две малки.

— И са обърнали коремите — кимна Кърт. Китовете буквално се носеха легнали настрани, обградени от водорасли, мъртва риба и сепии. — Каквото и да е станало на този остров, е засегнало и водата.

— Няма да е от товарния кораб — каза някой друг.

Кърт се съгласи, но не отговори. Беше зает да оглежда безжизнените морски животни, които се носеха покрай тях. Чуваше как Джо говори с италианските власти по радиото, докладваше за откритието. Забеляза, че не всички сепии са мъртви. Някои се бяха залепили една за друга, увили късите си пипалца като в спазматична прегръдка.

— Може би трябва да се махаме оттук — предложи морякът, като дръпна ризата си, за да покрие носа и устата си, сякаш да спре отровата, която може би се носи из въздуха.

Кърт знаеше, че тук са в безопасност, защото бяха далече от товарния кораб, по вятъра, и нямаше и помен от дим във въздуха. Но пък трябваше да мисли за безопасността на екипажа си.

Надникна пак в каютата.

— Отдалечи ни още километър и половина — каза той. — И наблюдавай дима. Ако вятърът се промени, трябва да се отдалечим, преди да ни е достигнал.

Рейнолдс кимна, натисна дросела и завъртя руля. Когато корабът ускори, Джо сложи пак микрофона на радиото на поставката му.

— Какво става?

— Казах им какво сме открили — отвърна Джо. — По данни на италианската служба за сигурност от снощи, предполагат, че товарният кораб е „Торино“.

— Какво е пренасял?

— Машинни части и текстил, предимно. Нищо опасно.

— Текстил — друг път — каза Кърт. — Кога се очакват онези хеликоптери?

— След два или три часа.

— Какво стана с излитането до половин час?

— Излетели са — каза Джо. — Но според нашия рапорт са се върнали в Сицилия да презаредят, докато екипа за работа с опасни материали се събере.