Клайв Касслер - Тайната на фараоните

Сега бе изправен пред дилема. Гладните крокодили бяха излезли от ямата си и обикаляха из плитките води в погребалната камера в търсене на месо. Той преброи четири, но това не означаваше, че няма и други.

Зад него Джо се бе покатерил на машината и засега беше в безопасност. Но водата се покачваше. Като не видя опасност между тях, Кърт му махна да се приближи.

С противогаз на лицето, Джо стигна до най-близкия саркофаг и се покатери на него. После скочи на следващия, докато се озова при Кърт.

— Май сме изправени пред зъбата дилема — каза Джо.

Кърт чуваше смеха зад маската, макар и приглушен.

— Да се надяваме, че не съвсем.

Шакир се носеше по гръб в дълбоката метър и двайсет вода. Точно до него беше последната епруветка с Черна мъгла.

— Прикривай ме — каза Кърт.

Скочи долу и тръгна към Шакир и стъкления контейнер с токсина. Знаеше, че могат да ги използват. Шакир дори можеше да се окаже по-важен, ако успееха да го накарат да говори.

Грабна епруветката от водата и хвана Шакир с другата си ръка. Задърпа го, но вече се движеше още по-бавно.

— Бързо! — извика Джо, като вдигна картечницата и стреля над главата на Кърт.

Кърт се опита да бърза, но му беше трудно да пристъпва и когато се опита да тича, краката му се подхлъзнаха. С големи усилия той стигна до саркофага, излезе от водата и се опита да издърпа Шакир от нея.

Към тях се втурна една вълна. Дълъг три метра и половина крокодил се появи и захапа краката на Шакир. Кърт не успя да го задържи, крокодилът издърпа Шакир от хватката му и го повлече надолу.

Водата закипя в зелено и се появи червена пяна, когато и други зверове се сбиха за тялото, а после един от тях отплува, преследван от останалите.

— Май отива на среща с бога на задгробния живот — каза Джо.

— Нещо ми подсказва, че Озирис няма да е доволен от това, в което е превърнал тази гробница — каза Кърт.

— Не че не си го заслужава — рече Джо, — но той беше шансът ни да намерим антидота.

Кърт се изправи и огледа водата, която се плискаше в ръба на саркофага под краката му.

— Ако не внимаваме, ще свършим като него — каза той. — Това малко островче няма да ни защити. Виждал съм в Амазонка крокодили да скачат на метър и половина от водата, за да лапнат птици от дърво. Виждал съм и по-лошо по бреговете, когато забележат по-едра плячка.

Джо се съгласи.

— Какво ще кажеш да си тръгнем, докато ядат?

— Аз ще нося Рената. Ти носи картечницата. Ще тръгнем направо към рампата и после обратно към електроцентралата. Ще хвърля епруветката след нас. Ти стреляй по всичко, което ни се изпречи. И трябва да сме много бързи.

— Ясно — рече Джо. — Последната част ми се струва най-важна.

Кърт вдигна Рената на рамо и обхвана краката ѝ с лявата си ръка. Държеше епруветката в дясната.

— Изглежда чисто — каза Джо.

За всеки случай той стреля няколко пъти във водата пред тях. Скочиха и започнаха да газят напред. Джо беше сигурен, че ще ги изядат живи, преди да са изминали и половината път до тунела. Стреля по нещо вляво. Беше просто обувка. Завъртя се надясно, но не видя нищо.

Кърт скочи зад него и отвори с палец епруветката, като я заразмахва над водата след тях.

Обърна се, когато Джо стреля отново. Този път нещо се втурна през водата от другата посока. Кърт гледаше как извива зад тях и напада, и извика на Джо.

Картечницата изтрака отново — два пъти — и после засече. Крокодилът продължи напред и се блъсна в краката на Кърт.

Ударът го повали назад, но челюстите така и не се отвориха и когато Кърт се надигна от водата, видя, че крокодилът се носи като безвредна играчка по повърхността. Дали заради Черната мъгла или куршумите на Джо, така и нямаше да разбере.

Джо стигна до рампата първи, а след секунди и тримата бяха вече на високо и сухо.

Спряха за миг да си починат, но водата продължаваше да се издига.

— Да си вървим у дома — каза Кърт.

Джо оправи картечницата и тръгнаха по тунела към изхода, подминаха мумифицираните жаби и стигнаха до залата на Анубис е тръбите и релсите. Една вагонетка беше останала и те се качиха в нея, включиха я и потеглиха към електроцентралата на „Озирис“.

Когато най-сетне стигнаха там, вратата към залата с генераторите вече беше широко отворена. Слязоха от вагонетката и бяха посрещнати от десетина мъже с египетски военни униформи. Към тях бяха насочени пушки и Джо остави оръжието си, после вдигна ръце. Кърт също вдигна ръце, като балансираше Рената на рамото си.