Клайв Касслер - Тайната на фараоните

— А ти?

— Не и през този живот — каза Кърт и се качи.

— Сигурно не си намерил Рената — отбеляза Джо.

Кърт поклати глава.

— Тези ме завардиха. Да идем да я намерим и да се махаме оттук. Иначе ще трябва да плуваме.

Джо даде газ и сахарианата тръгна напред, като вдигаше малка вълна с носа си и оставяше диря след себе си в тъмното. В един нисък участък от тунела водата почти ги заля, но те успяха да преодолеят вдлъбнатината и излязоха от другата страна.

— Откъде идва цялата тази вода? — попита Джо.

— От Нил — отвърна Кърт. — Обърнах помпите. Сега системата на Шакир изпомпва вода от реката обратно във водоносния хоризонт под високо налягане. Предполагам, че тук просто избива.

— И изпълва сухите езера на Либия и Тунис — каза Джо.

Кърт се усмихна.

— Надявам се и кладенците в Бенгази.

Те продължиха напред, като подминаха две плаващи във водата тела — хора на Шакир.

— Рената е минала оттук — предположи Кърт.

Продължиха и надолу водата стигаше до средата на машината.

— Тази чудесия сигурно не е амфибия, нали? — попита Кърт.

Джо поклати глава.

— Още трийсетина сантиметра и сме потънали.

Те бучаха по тунела и излязоха в централната погребална камера.

— Лабораторията е от другата страна — каза Кърт.

Огледа залата, докато Джо ги изкара в нея. Не се виждаше никой, но някакъв внезапен плисък в средата привлече вниманието на Кърт.

С периферното си зрение той видя струйка дим и пълзящ пламък. Нямаше време да реагира или дори да извика. Снарядът падна на няколко крачки от тях и отвори огромен кратер в наводнения под, разби предния край на машината и я катурна настрани.

Кърт остана в съзнание, но ушите му кънтяха, а главата му пулсираше. Озова се във водата.

Погледна към седалката на шофьора.

— Добре ли си?

— Краката ми са заклещени — каза Джо. — Но не мисля, че имам нещо счупено.

Той се напъна и опита да се освободи. Кърт опря рамо в огънатия метал на таблото и натисна.

Джо се освободи и скочи във водата до него.

— Добре, че не ни уцели — изрече той очевидното. — Едно пряко попадение щеше да ни убие.

— Изглежда все пак има някой тук — каза Кърт.

— Да, има — извика глас иззад преобърнатата машина. Кърт го разпозна. Беше Шакир.

Кърт и Джо се притиснаха към машината, която сега беше с две колела във водата, която бавно се покачваше. Противотанковото оръдие беше безполезно, а картечният пистолет на Кърт не се виждаше никъде.

— Няма значение дали ще ни убиеш — извика Кърт. — Това място се наводнява и водата ще залее цялата дупка. Това ще привлече внимание. С теб е свършено, Шакир. Планът ти се провали.

Първата реакция беше смях.

— Ще намеря начин да спра водата и да поправя това, което сторихте — отвърна той. — Просто малко неудобство.

— Не е вярно — извика Кърт. — Използвах компютъра ти, за да изпратя вест на моите началници. Когато излезеш на повърхността, целият свят ще знае какво си намислил и какво си сторил. Те ще знаят, че ти си отговорен за сушата. Ще разберат за Пиола и другите, които изпълняват твоите нареждания, ще разберат, че токсинът, с който приспиваш хората, се извлича от жлези на африканска жаба. Следващия път, когато кажеш, че можеш да убиваш и да възкресяваш, ще ти се изсмеят!

Серия изстрели отскочиха от шасито на машината и Кърт разбра, че е попаднал в целта.

— Не знам дали е добра идея да вбесяваш откачалка с оръжие — каза Джо.

— Между нас има бронирана кола — отвърна Кърт.

— Може да се цели в резервоара.

— Прав си. Поне ще сме достатъчно мокри, ако вземе, че уцели.

Но сега водата вече беше над хълбоците му и се изкачваше с по сантиметър на минута. Кърт тъкмо мислеше да плуват към някакво укритие, когато нещо го накара да си промени решението. Срещу тях, надолу в пещерата, нещо дълго, ниско и зелено се плъзна над стената на ямата.

— Имаме нов проблем — каза той.

И Джо го беше видял.

— Трудно решение — рече той. — Да ни застрелят или да ни изядат.

Водата беше изпълнила пещерата и първо се бе изляла в по-ниската яма с крокодилите.

— Може и да си мислиш, че ще избягаш — извика Кърт на Шакир, — но няма да минеш покрай крокодилите.

— Те ще са твърде заети да разкъсват вас, за да се занимават с мен — отвърна Шакир. — Ние сме на по-високо.

Кърт погледна през пролука в изкривения метал. Шакир стоеше върху саркофаг в центъра на залата и нещо лежеше в краката му.

— Не след дълго ще те залее — каза Кърт. — Но ти предлагам сделка. Ти и хората ти излизате през тунела, а ние ще се върнем към асансьора. Може да се избием по-късно някъде на сухо.