Клайв Касслер - Тайната на фараоните

Кърт забеляза нещо да просветва на екрана.

— Какво е това? — попита той.

— Асансьор — отвърна един от техниците и посочи към страничната врата. — Надолу по този тунел. Отива до помпената станция на върха.

На дисплея се виждаше, че асансьорът се спуска от сто и двайсет метра над тях.

— Асансьор ли? — промърмори Кърт. — Ще ми се някой да ни беше казал за него. Можете ли да го спрете?

Мъжете поклатиха глави.

— Не виждам да имате оръжия — каза Кърт. — Затова ще ви пусна да си вървите. Ако бях на ваше място, щях да хвана първия влак за някъде.

Мъжете станаха и единият се опита да му благодари.

— Просто върви! — извика Кърт.

Те хукнаха през залата, тичаха към погребалната камера и коридора за достъп. Когато Кърт се увери, че няма да се върнат, тръгна към страничния изход.

Откри Джо да идва по тунела с италианската бронирана машина.

— Нов проблем — извика Кърт, като му махна да слиза.

— Какво става?

— По този проход има асансьор?

— Асансьор ли? — попита Джо.

— Явно. Трябва да го спрем, преди да е стигнал дотук.

— А няма ли ние да го използваме? — попита Джо.

— Хората на Шакир го използват. От повърхността се спускат подкрепления.

— Ясно — рече Джо.

Кърт понечи да се качи, но спря.

— Къде е Рената?

— Отиде да прегледа лабораторията.

— Отивам да я взема — каза Кърт. — Чакай ни надолу по тунела. Явно ще се оправяме с тези типове в движение.

Кърт изчезна, а Джо натисна газта и навлезе надолу по тунела, търсеше асансьора. Наистина не искаше да взривява най-бързото средство за изход оттук, но ако се наложеше, щеше да го направи.

Шакир и Хасан изтичаха по коридора и излязоха в голямата зала със златния сфинкс, древната лодка и саркофазите. Докато минаваха покрай лодката, краката им нагазиха във вода.

— Комплексът се наводнява — каза Шакир.

— Няма как — отвърна Хасан. — Помпите още работят. Чувам ги.

Виждаше се как водата бълбука на по-ниските места. Шакир знаеше точно какво е станало.

— Те са обърнали потока. Вместо да пресушават водоносния хоризонт, сега го пълнят.

— Ако е така, имаме проблем — каза Хасан. — Тази зала беше наводнена, когато я намерихме. И пак ще се наводни. Трябва да се махаме оттук.

Шакир беше отвратен.

— Ти наистина си страхливец, Хасан. Те са само трима! По-добре да ги убием и да върнем помпите в нормален режим.

— Но те имат някакъв танк.

— Това е бронирана кола — каза Шакир, който я беше огледал добре. — Не знам откъде са я взели, но не е неразрушима. Трябва само да ги хванем в капан и да се снабдим с по-мощни оръжия. Върви в оръжейната и донеси няколко РПГ-та.

Хасан огледа залата.

— Хайде — каза той на войника до него.

Когато двамата си отидоха, Шакир застана в центъра на залата. Забеляза друг от хората си да тича към тунела с изхода.

— Стой тук и се бий.

Мъжът не му обърна внимание и изтича по рампата към тунела. Шакир вдигна оръжието си, изстреля няколко куршума и уцели мъжа, щом той стигна до върха. Дезертьорът падна и се изтърколи настрани от рампата, право в ямата с крокодилите. Гладните животни го нападнаха на мига.

Хасан отвори с кода си вратата на оръжейната. Вътре имаше рафтове с бойни пушки и кутии с муниции, а до отсрещната страна няколко руски ръчни противотанкови гранатомета. Подаде един на войника, който бе дошъл с него.

— Занеси го на Шакир.

Мъжът не възрази и хукна обратно.

Хасан провери другия гранатомет и когато се увери, че е сам, отиде до телефона. Стационарната линия беше свързана чрез контролната зала със станцията на повърхността. Той се надяваше, че още работи.

След леко пращене гласът на водача на станцията се чу.

— Дай ми Скорпион — каза Хасан.

Скорпион отговори:

— Тръгвам към асансьора с два отряда.

— Изпрати ги без теб — каза Хасан. — И ме чакай на третия изход, тунела на старата солна мина — каза той. — Докарай ленд роувъра. Трябва да потеглим бързо.

Скорпион не възрази на заповедта. Хасан затвори. Водата вече стигаше до глезените му. Процеждаше се в пещерата от хиляди пукнатини в земята. Той нямаше желание да се дави тук. Тръгна към вратата, заключи тунела, който водеше към погребалната камера, и хукна в обратната посока.

За да доживее до следващия ден.

Шакир чакаше в погребалната камера. Първият войник се върна с гранатомета на рамо, но къде беше Хасан?

Преди да попита войника, друга фигура се втурна в залата от обратната посока.

Италианката. Тичаше през залата право към тунела на лабораторията. Беше покрита с прах. При слабото осветление тя успя да навлезе навътре в залата, преди Шакир да я забележи. Но това ѝ беше грешката.