Клайв Касслер - Тайната на фараоните

Шакир приклекна и зачака. Тя щеше да е идеалният чип за сделка. Американците бяха мекушави. За красива жена лесно щяха да се предадат.

Тя се приближи към центъра на залата, крокодилите ръмжаха в ямата и се биеха за изненадващата храна, която бяха получили току-що. Това я разсея и Шакир скочи към нея. Сграбчи я и изби автомата от ръката ѝ.

Тя реагира бързо, извъртя се към него и го удари в челюстта, но той само се засмя. Хвърли я настрани, към ръба на най-близкия саркофаг, и я блъсна в него. Тя опита да се изправи и да бяга, но той я препъна, после я вдигна на крака и я зашлеви през лицето.

— Стой долу — нареди той.

Тя се опита отново да стане, но той я изрита в ребрата, изкара ѝ въздуха и после стъпи върху нея. Този път свали предпазителя и се прицели в главата ѝ.

Рената застина неподвижно.

Сигурно очакваше да я застреля, помисли си Шакир. Ако имаше късмет. Но той беше намислил друго.

— Не се тревожи — каза ѝ. — Ще те убия скоро. Искам просто приятелите ти да го видят. Отблизо и лично.

Той се обърна към войника с гранатомета.

— Качи са върху сфинкса. Оттам ще имаш чудесна видимост за стрелба.

— Ами Хасан?

— Мисля, че на Хасан му се изчерпа куражът.

Джо тръгна към вратата на асансьора и видя стърчаща метална рамка, която продължаваше надолу от вертикалната шахта в скалата. Металната решетка беше широка и здрава и Джо знаеше, че асансьорът е предназначен за големи товари, тежко оборудване и големи група хора, като асансьорите, които бе виждал в мините по света.

Кабината не беше пристигнала, но колелата се въртяха. Той реши, че в нея ще има двайсет или трийсет въоръжени мъже, затова реши, че не бива да стигат до долу.

За нещастие като повечето асансьори и този се контролираше отгоре, където тежка макара, закачена за стоманени въжета, издигаше и спускаше кабината по релсите. Единственото, което Джо можеше да стори оттук, бе да блъсне металната рамка с надеждата да изкриви водещите релси и да спре спускането му.

Той нагласи сахарианата на позиция и форсира двигателя. Тъкмо щеше да напада, когато забеляза, че от коридора се плъзват струи вода.

— Като че ли имаме теч — промърмори си той.

Осъзнавайки, че може да имат нужда от асансьора за бягство, Джо се отказа да го троши и мина към план Б.

Паркира AS-42, мина зад картечницата и нагласи бронирания щит. После зареди двете 20-милиметрови противотанкови оръжия и картечницата.

Сянката на кабината се появи, а после и дъното ѝ. Широката метална кутия се плъзна на мястото си. Нямаше врати, само клетка над решетестия под. Поне двайсет войници стояха вътре.

Джо не смяташе да стреля по мъже в клетка, но дори ако един от тях посегнеше към оръжието си, той щеше да натисне и двата спусъка.

Асансьорът стигна до земята с отекващ тътен.

— На ваше място щях да се върна горе — извика Джо с пръсти на спусъците, като гледаше през малкия процеп в бронирания щит. Светлините на сахарианата блестяха и заслепяваха мъжете в клетката.

Външната врата на асансьора са отвори. Мъжете вътре стискаха оръжията си, но бяха натъпкани така плътно, че не можеха да ги вдигнат.

— Не е нужно да умирате днес! — извика Джо.

Вътрешната решетка започна да се отваря. Джо очакваше те да хукнат напред и да бъдат избити, но никой не помръдна.

Взираха се в него, присвивайки очи срещу блясъка на фаровете. Накрая, без да продума, един от мъжете натисна бутон. Решетката се затвори, въжетата се опънаха и асансьорът се издигна.

Джо наклони картечницата нагоре, проследявайки го, докато асансьорът не изчезна в шахтата. После тръгна напред и огледа решетестия таван на издигащата се кабина. Още трийсет секунди и щеше да е сигурен, че не възнамеряват да се върнат. Скочи обратно на седалката.

Кърт беше казал, че до повърхността има сто и двайсет метра. Най-малко две минути издигане. И още две минути надолу. Той знаеше, че имат поне толкова време.

Форсира двигателя и пое назад към контролната зала. Когато стигна до нея, водата беше дълбока трийсетина сантиметра.

Откри Кърт в средата на залата, заварден от хора Шакир. Джо се прицели с противотанковото оръжие и стреля. Залетяха скални отломки и групата се разпръсна.

Кърт хукна към машината.

— На косъм беше. Как мина при асансьора?

— Изпратих ги обратно след строго мъмрене — каза Джо.

— Мислиш ли, че ще се върнат?

Джо се огледа. Пещерата миришеше на дим от експлозиите и стрелбата. Беше едва осветена и бързо се пълнеше с вода.