Клайв Касслер - Тайната на фараоните

Шакир се хвърли обратно в контролната зала, когато оръжието се обърна към него. Стрелбата озари пещерата зад него и едрокалибрени куршуми започнаха да се забиват в стените.

— Докарай хората си тук — извика той на Хасан. — Нарушителите не следват твоя сценарий. Вместо да си тръгнат, те се връщат.

Хасан хукна към конзолата и вдигна телефона.

— Първа секция — изкрещя той. — Говори Хасан. Всички да слязат долу. Да, веднага. Нападат ни.

Още докато говореше, картечницата разби прозорците на контролната зала, които я отделяха от пещерата. Хасан залегна и започна да пълзи по земята, докато по него се посипваха каменни отломки и стъкла.

Двама от хората на Шакир се опитваха да отвърнат на огъня, но бързо бяха покосени.

— Тази кола не е от нашите — каза Хасан. — Това е бойна машина.

— Откъде се взе? — попита Шакир.

— Нямам представа.

Шакир изтича от страничната врата и изчезна по втория тунел, който водеше към централната погребална камера.

Хасан тръгна към вратата точно когато отряд войници зае позиции да защитава контролната зала. Той извади деветмилиметровия си пистолет. Нямаше никакво намерение да стои на пътя на онова, което разрушаваше пещерата, но знаеше, че ще изглежда по-добре, ако се скрие някъде с оръжие в ръка.

Щом излязоха от тунела, Кърт, Джо и Рената имаха точно обратното намерение. Всичко щеше да свърши днес, тук и сега.

Джо беше стегнал добре една от машините AS-42. Оказа се по-лесно, отколкото си мислеше. Първо, колите от онази ера си бяха просто коли, за разлика от съвременните, които бяха натъпкани с климатични системи, екофилтри и всякакви други чудесии. Когато Джо отвори капака на машината, видя само двигател и горивна система. Това улесни нещата. И сухият пустинен въздух означаваше никаква корозия по метала. А най-важното — в тайната база имаше всички необходими инструменти и резервни части.

Единственият проблем бе горивото и подкарването на машината. Всяка капка от бензина, който италианците бяха донесли със себе си, се бе изпарила преди десетилетия, в какъвто и контейнер да се намираше. Не че щеше да е от полза, ако беше останало нещо.

Но атевето имаше пълен резервоар, който лесно се източи. Имаше и акумулатор, и не беше трудно да го прехвърли на старата машина. Когато сахарианата оживя, Джо изпита прилив на гордост. Не беше изненадващо, че дълбокото бучене на двигателя повдигна духа и на тримата. Сега щяха да влязат в битка с нещо, което бе почти като танк.

Докато Джо работеше по машината. Кърт и Рената се заеха с по-неблагодарната работа да разчистят входа към главния тунел. Използваха атевето, за да извлекат по-големите канари, и после изринаха останалото, докато се отвори достатъчно място за машината.

С болки в гърба и краката, те се заеха с втората задача — да проверят и заредят оръжията. Бойната машина, съживена от Джо, имаше тежка картечница „Бреда Модело 37“, която изстрелваше едрокалибрени патрони от ленти с по двайсет патрона. В допълнение носеше и 20-милиметрово противотанково оръдие, което бе фиксирано на платформа в задната част. Кърт бе намерил много муниции и за двете, но повечето бяха неизползваеми. Той отдели тези, които изглеждаха запазени, в задната част на машината и взе два картечни пистолета „Берета 1918“, чийто странен дизайн изискваше магазинът да стърчи вертикално отгоре на оръжието, вместо отдолу като на автоматите.

Кърт все още имаше и епруветките с Черната мъгла — като последен вариант. За да се защитят от нея, те взеха три противогаза от италианските запаси.

Въоръжени, започнаха обратното пътуване. Намериха пътя към главния тунел относително лесно, но не знаеха по кой тунел да поемат после. След няколко грешни завоя стигнаха до раздвояващия се тунел, където се бяха обърнали атеветата.

Хасан предвидливо беше оставил там пазачи, но мъжете не очакваха схватка и Кърт ги повали с картечницата още преди да са осъзнали какво се случва.

Оттам продължиха към централното разклонение на пещерната система, като откриха добре изолираните захранващи кабели. С експлозиви от италианските запаси взривиха част от кабела на едно разклонение. Очакваха пълна тъмнина, но светлината само помръкна леко.

— Все още имат захранване отнякъде — каза Джо.

— Не можем да мислим сега за това — отвърна Кърт. — Имам чувството, че тъкмо оповестихме завръщането си. Това ни вкарва във фазата на импровизациите. Трябва да намерим Шакир, преди да е избягал.