Клайв Касслер - Тайната на фараоните

Те забучаха по главния тунел, оправиха се и с втора група от хората на Шакир и го забелязаха пред контролната зала. Кърт откри огън, не за да го убие, а за да го принуди да се върне в залата, с надеждата да го хване там в капан. Но не беше се сетил, че има друг изход.

Спряха пред контролната зала, Кърт слезе с картечния пистолет в ръка. Когато влезе в залата, видя двама инженери, скрити под една компютърна конзола, но нито следа от Шакир.

— Пиленцето е излетяло — извика на Джо. — Сигурно е излязъл през задната врата.

— Ще видя дали мога да заобиколя и да го пресрещна — отвърна Джо.

Кърт му даде знак да върви и загледа как машината потегля. За да попречи на Шакир да се върне обратно, той влезе в контролната зала. Държеше инженерите на мушка и спря до осветената конзола. На екраните над нея видя очертанията на Северна Африка, с мрежата от помпи и тръби, чрез която Шакир източваше водоносния хоризонт.

— Английски? — попита Кърт.

Единият кимна. Кърт посочи с оръжието към тях.

— Време е да го изключите.

Те не помръднаха и Кърт изстреля няколко куршума в пода пред тях. Мъжете подскочиха и тръгнаха към конзолата. Започнаха да пишат и да натискат превключватели. Кърт имаше представа от помпи и други подобни машини, те се използваха в неговата дейност, при ваденето на останки от водата и на всеки кораб, на който се беше качвал. Като разгледа разположението, той веднага видя възможност.

— Промених си решението — каза им. — Не ги изключвайте.

Мъжете го погледнаха.

— Обърнете потока.

— Не знаем какво ще стане, ако го направим — каза мъжът.

— Ами да видим — рече Кърт, вдигна картечния пистолет малко, за да по-убедително.

Техниците пак се хванаха на работа и Кърт гледаше със задоволство как показателите на екрана спадат, като тези за помпите по Нил паднаха до нула и после, след малка пауза, се покачиха отново, този път оцветени в червено с минусче пред тях.

Малко по-късно стрелките до всяка помпа се обърнаха и показаха, че водата тече в другата посока, от Нил по тръбите обратно към водоносния хоризонт. Или поне така се надяваше Кърт.

Докато Кърт беше в контролната зала, Джо продължаваше напред с машината. Старият боен кон се движеше бавно. Двигателят беше здрав, но гумите бяха изсъхнали и почти спаднали. Приличаха на маршмелоус. Все пак нямаше нужда да чупят рекорди за скорост тук. А само да напредват бавно и да прекършват всяка съпротива, което Рената правеше много ефикасно с картечницата.

На едно Т-образно разклонение на тунела, Джо започна да обръща и машината зави зад ъгъла. По прохода неколцина от хората на Шакир бяха устроили барикада зад едно атеве. Откриха огън по сахарианата.

Джо потегли назад и се отдалечи от стрелбата. Носът на машината беше надупчен от куршуми, но за щастие двигателят беше отзад.

— Извади един от противотанковите снаряди — каза той на Рената.

Тя извади един малък, подобен на граната експлозивен снаряд от отделението с мунициите. Те трябваше да се изстрелват с базука, но не откриха нищо подобно при италианците. Джо все пак ги беше взел, в случай че се наложеше да взривят нещо.

— И какво да правя с него? — попита Рената.

— Хвърли го надолу по тунела — извика той. — И после, когато мина тунела и те започнат да стрелят, ти се подай зад ъгъла и стреляй в експлозива. Ще трябва да го уцелиш с първия изстрел.

— Не пропускам често — рече тя уверено.

— Добре.

Тя слезе с експлозива в ръка и картечен пистолет на рамо. Прилепи се до ъгъла, хвърли експлозива в тунела към хората на Шакир и се отдръпна.

Джо форсира двигателя и пак включи на скорост. Машината се стрелна напред, като се клатушкаше на повредените си гуми. Прекоси горната част на Т-образното разклонение за секунда, докато куршумите летяха към него. Приведе се инстинктивно. Когато подмина тунела, погледна назад.

Рената се задейства, прицели се и стреля. Оглушителен гръм изтътна в пещерата и вдигна облак прах. Когато прахта се разнесе, атевето беше катурнато настрани. Няколко мъже лежаха около него, а другите ги нямаше. Като че ли Шакир и хората му си бяха плюли на петите.

— Тръгвам към лабораторията — извика Рената. — Да видя дали има нещо полезно там.

Хукна по коридора, покрита от глава до пети с кафяв прах. Това беше отличен камуфлаж.

Джо я видя да се отдалечава, върна машината на позиция и пое по тунела, като с едната ръка караше, а с другата стреляше с картечницата, щом забележеше някой от хората на Шакир.