Клайв Касслер - Тайната на фараоните

— Виждаш ли ги? — извика Пол.

— Не — отвърна Гамей, като се взираше в мъглата.

След няколко минути стигнаха до лодката. Беше празна и се носеше до десния бряг на реката.

— Няма ги — изрече Пол очевидното. — Изгубихме ги.

Гамей изруга тихо и го погледна.

— Трябва да се обадим на полицията и на бърза помощ да идат в музея.

— И да проверят дали мадам Дюшен е добре — каза Пол.

Той насочи малката лодка напред, докато не откриха стълби и спряха до стената на канала. Излязоха заедно и влетяха в първото отворено заведение, което откриха. Гамей се обади по телефона на полицията.

Вече не можеха да сторят нищо, освен да чакат.

Кайро

Тарик Шакир седеше в тъмната контролна зала и чакаше новини. Нямаше доклади по радиото, нямаше жужене на радиостанции, само стационарен телефон и оптичен кабел, който минаваше по тунела и стигаше до водноелектрическата централа. По тези жици дойде новината, че планът му дава резултат.

Спешни срещи бяха свикани в Либия. Човекът на Шакир, опозиционен лидер, оказваше натиск. Бяха дадени много пари, но настроенията вече се обръщаха срещу сегашното правителство. А това беше безценно. Във всеки град имаше бунтове. Управниците продължаваха да обещават повече вода, но бученето на помпите в пещерата на Шакир му казваше, че това няма да се случи. Съмняваше се, че правителството ще издържи още двайсет и четири часа.

Междувременно от другата страна на Средиземно море, Алберто Пиола беше в Рим и провеждаше среднощни срещи, като привличаше италиански политици на своя страна. Той докладва, че са готови да признаят новото правителство на Либия в мига, в който стане официално, и да предложат подкрепата си на египетска инициатива за подкрепа и стабилизация. Французите щяха да ги последват и превратите в Алжир и Либия щяха да бъдат признати за законни.

Притесняваха го само американците от НАМПД и италианката от разузнаването. Те бяха в неизвестност от пет часа. Все още никой не ги беше видял.

Почукване по вратата прекъсна мислите му.

— Влез — нареди той.

Вратата се отвори и влезе Хасан.

— Очаквам да чуя за напредък — каза Шакир.

— Скорпион току-що се върна от Франция. Хората му са открили американската двойка. Наложило се е да оставят няколко трупа след себе си, но са взели онова, което американците са търсили.

— Каква е стойността му?

— Ограничена — призна Хасан. — Бележките на Вилньов приличат на бълнувания на луд. Картините са също толкова зле. Според Скорпион американците явно са смятали, че ще открият нещо скрито в картините, но той и хората му са ги разкъсали и не са намерили нищо. Нито скрити бележки, нито послания. Ако Вилньов или Дьо Кампион някога са знаели истината за Черната мъгла и антидота, тя е изгубена.

Шакир беше доволен, но не напълно убеден в това.

— Какво стана с американците?

— Не се знае. Може да са избягали.

— Да ги намерят и да ги елиминират — каза Шакир.

— Мисля, че това ще ни изложи на ненужен…

— Не ти е работа да мислиш — скара му се Шакир. — Какво стана с нашите нарушители? Някаква следа от тях?

— Още не — отвърна Хасан. — Казах ти, че едва ли ще намерят път навън.

— Нека хората ни да са нащрек — каза Шакир. — Не ми харесва това чакане. Предпочитам да…

Светлините в контролната зала примигнаха и Шакир млъкна. Изображението на компютърните екрани се сви за миг, сякаш щяха да изгаснат, но после се оправи. Той стана и се ослуша. Звукът на помпите леко се беше променил.

Техниците в конзолите също го чуха. Започнаха да пишат по клавиатурите, опитваха се да разберат какво става. Жълти предупредителни флагчета се появиха на екрана.

— Какво става? — попита Шакир.

— За секунда спря захранването. Беше пренасочено към вторичния кабел.

— Защо ще спира? — попита Шакир.

— Или главният кабел е дал накъсо или се е задействал прекъсвач — каза един от техниците.

— Аз разбирам от електричество — каза Шакир. — Какво го е причинило?

Отговори му тътен, който разтърси пещерата. Вибрацията можеше да идва само от едно. От експлозия.

Шакир излезе от залата.

Само половината крушки светеха. Единствено аварийните системи работеха. Той усети тътен в далечината, сякаш се приближаваше голям камион. Втренчи се в тунела. Нещо идваше, нещо огромно. То като че ли пълзеше в мрака и изпълваше целия тунел. Шакир се напрегна да разбере какво и точно тогава светнаха фарове и го заслепиха.

Бяха по-стари и с жълт отблясък. Не приличаха на фаровете на новите коли. Няколко мъже хукнаха да пресрещнат камиона и бяха покосени от трещенето на тежка картечница.