Фред Варгас - Бягай и не бързай да се връщаш

— Възраст?

— Около трийсетте — прецени Есталер.

— Ухапан е тази нощ, това ли разправя?

— Да. И е изпаднал в паника.

— Правилно.

Есталер доведе Рубо Кевен в кабинета на комисаря. С лявата си ръка носеше чаша кафе без захар. Комисарят не го пиеше със захар. За разлика от Адамсберг Есталер ценеше малките подробности в живота, запомняше ги и обичаше да показва, че ги е запомнил.

— Не съм ви сложил захар, господин комисар — каза той, като постави чашата на масата и Рубо Кевен на стола.

— Благодаря, Есталер.

Човекът ровеше с пръсти из гъстите косми на гърдите си, превъзбуден, притеснен. Миришеше на пот, а потта му миришеше на вино.

— Никога преди ли не сте хващали бълхи? — попита Адамсберг.

— Никога.

— Сигурен ли сте, че са ви хапали тази нощ?

— Само преди два часа и това ме събуди. И веднага изтичах да ви предупредя.

— Има ли четворки по вратите във вашия блок, господин Рубо?

— Две. Портиерката нарисува една на прозореца си с флумастер и обитателят на левия апартамент на петия етаж нарисува една на вратата си.

— Тогава не е той. И това не са неговите бълхи. Можете да се приберете спокойно.

— Майтап ли си правите? — повиши тон мъжът. — Настоявам за охрана.

— Преди да пусне бълхите, сеячът рисува по всички врати, с изключение на една — отчетливо произнесе Адамсберг. — Това са други бълхи. Някой да ви е идвал на гости напоследък? Някой с животно?

— Да — свъси се Рубо. — Един приятел мина преди два дни с псето си.

— Ами ето. Прибирайте се у дома, господин Рубо, и заспивайте. Всички смятаме да поспим малко, ще ни дойде добре.

— Не. Не искам.

— Ако толкова се безпокоите — каза Адамсберг, докато ставаше, — обадете се в службата за дезинфекция.

— Няма полза. Убиецът ме е избрал и ще ме убие, с бълхи или без бълхи. Настоявам да ми се осигури охрана.

Адамсберг се върна до масата си, после отиде да се облегне на стената и огледа Рубо Кевен по-внимателно. Около трийсетака, агресивен, притеснен, с нещо потайно в големите, леко изпъкнали очи.

— Добре — каза Адамсберг. — Избрал ви е. В блока ви няма нито една достойна за името си четворка, но вие знаете, че сте избран.

— Бълхите — изръмжа Рубо. — Пише го във вестника. Всички жертви са имали бълхи.

— А кучето на приятеля ви?

— Не, не са от него.

— Откъде сте толкова сигурен?

Тонът на комисаря се променяше, Рубо го усети и се сви на стола си.

— От вестника — повтори той.

— Не, Рубо, има нещо друго.

Пристигна и Данглар, беше шест часът сутринта и Адамсберг му направи знак да седне. Капитанът тихо се отправи към компютъра си.

— Ама и вие сте едни — каза Рубо, възвръщайки увереността си. — Заплашват ме, някакъв умопобъркан се опитва да ме убие, а излиза, че аз съм крив.

— С какво се занимавате? — попита Адамсберг, като смекчи тона си.

— Продавач съм на щанда за линолеум в голям мебелен магазин зад Източната гара.

— Женен ли сте?

— Разведен от две години.

— Деца?

— Две.

— С вас ли живеят?

— С майка си. Имам право да ги вземам в събота и неделя.

— Навън ли вечеряте или у вас? Умеете ли да готвите?

— Зависи — каза Рубо, леко учуден. — Понякога си правя супа или затоплям замразено ястие. Понякога слизам в кафенето. В ресторантите е много скъпо.

— Обичате ли музика?

— Да — отвърна Рубо, вече съвсем объркан.

— Имате ли телевизор?

— Да.

— Гледате ли футбол?

— Да, естествено.

— Спец сте по футбола, а?

— Ами да.

— Мачът Нант-Бордо гледахте ли?

— Да.

— Не играха лошо, нали? — попита Адамсберг, който не го беше гледал.

— Как да ви кажа — каза Рубо и направи гримаса. — Бавнички бяха и свършиха нула на нула. То си личеше още от първото полувреме.

— Гледахте ли новините през паузата?

— Да — машинално отвърна Рубо.

— Ами тогава — каза Адамсберг, като седна пред него, — трябва да знаете, че снощи сеячът на чума е бил заловен.

— Така казват — промърмори Рубо смутено.

— В такъв случай от какво се боите?

— Не съм сигурен, че е той — колебливо каза човекът.

— Така ли? Да не би да разбирате от убийци?

Рубо напълно погълна долната си устна, а пръстите му бяха все така заровени в космите на гърдите му.

— Значи мен ме заплашват, а аз излизам крив? — повтори той. — Трябваше да се досетя. Ченгетата, като ги извикаш, знаят само да ви карат да надувате балона. Трябваше сам да се оправя. Човек иска да помогне на правосъдието и ето резултата.

— Но вие ще помогнете, Рубо, и то много.