Фред Варгас - Бягай и не бързай да се връщаш

Мълчаливо чакаха малко повече от час, като Данглар още не смееше да се произнесе. Нищо не гарантираше, че в дрехите на Дамас ще има бълхи. Адамсберг с уморен виц си драскаше нещо с молив върху поставен на коляното му лист. Беше един и половина през нощта. Мартен се обади в два и десет.

— Две Nosopsyllus fasciatus — обяви той мрачно. — Живи.

— Благодаря, Мартен. Свръхценна находка. Само да не ги изпуснете, че цялото ни досие ще отиде на кино заедно с двете дами.

— С двамата господа — поправи го ентомологът. — Мъжки са.

— Съжалявам, Мартен. Не исках да обидя никого. Върнете дрехите в Бригадата, та арестантът да се облече.

Пет минути по-късно съдията, събуден от първия си сън, даваше разрешение за повдигане на обвинение.

— Прав бяхте — каза Данглар, като мъчително надигна умореното си тяло с подути за сън очи. — Но беше на косъм.

— Косъмът е по-здрав, отколкото обикновено си мислим. Достатъчно е да се подръпва леко и постоянно.

— Позволявам си да ви уведомя, че Дамас още не е проговорил.

— Ще проговори. Сега вече знае, че няма накъде. Той е изключително ловък.

— Невъзможно.

— Напротив, Данглар. Прави се на глупак. И понеже е изключително ловък, го прави много добре.

— Ако този тип говори латински, ще си сдъвча ризата.

— Да ви е сладко, Данглар.

Данглар изключи компютъра си, вдигна панерчето, в което спеше котето, тикна го под мишница и каза довиждане на агентите. Във фоайето срещна Адамсберг, който влачеше походно легло и одеяло, взети от склада.

— По дяволите, там ли ще спите?

— За в случай че проговори — каза Адамсберг.

Данглар продължи пътя си без коментар. Какво да коментира? Знаеше, че Адамсберг няма особено желание да се прибере в апартамента си, където димът от злополуката още не се бе разнесъл. Утре щеше да е по-добре. Адамсберг се възстановяваше с рядка бързина.

Комисарят разгъна походното легло и метна отгоре му одеялото. Сеячът бе на десет крачки от него. Човекът с четворките, човекът със страховитите „особени“, човекът с бълхите от плъхове, човекът, който душеше жертвите си и ги мажеше с пепел. Мазането с пепел, последният му жест, огромният му гаф .

Свали сакото и панталона си, постави мобилния си телефон на стола. Обади се, за бога.

Някой звънеше продължително като при спешен случай. Сержант Есталер натисна копчето, за да отвори входната врата, и след миг видя да нахълтва запотен мъж със закопчано накриво сако и риза, разтворена над грива от черни косми.

— Бързо, бързо, драги — каза мъжът, пъргаво прониквайки във фоайето на Бригадата. — Искам да дам показания. За убиеца, за човека с чумата.

Есталер не посмя да събуди главния комисар и се обади на Данглар.

— Мамка му, Есталер — каза Данглар от леглото си, — защо звъните на мен? Събудете Адамсберг, той спи в кабинета си.

— Именно, капитане. Ако не е важно, ще ми трие сол на главата.

— А аз няма да ви трия, така ли?

— Да, капитане.

— Грешите. От шест седмици общувате с Адамсберг. Да сте го чували да крещи?

— Не съм, капитане.

— Е, и след трийсет години няма да го чуете. Но мен ще чуете, и то тутакси. Събудете го, да ви вземат мътните. Той и без това няма нужда от много сън. А аз имам.

— Добре, капитане.

— Момент, Есталер. Какво иска онзи?

— Някакъв паникьор, страх го е да не го убие убиецът.

— Отдавна сме решили да не се занимаваме с паникьорите. Понастоящем те наброяват сто хиляди само в Париж. Изхвърлете го и оставете комисаря да се наспи.

— Той твърди, че е по-специален случай — уточни Есталер.

— Всички паникьори се мислят за специални случаи. Иначе нямаше да се паникьосват.

— Ама не, той твърди, че са го ухапали бълхи.

— Кога? — попита Данглар и седна в леглото си.

— Тази нощ.

— Хубаво, Есталер, събуди го. И аз ще дойда.

Адамсберг освежи лицето и гърдите си със студена вода, поръча на Есталер кафе — новата кафемашина бе монтирана предишния ден — и избута с крак походното легло в дъното на кабинета си.

— Доведете човека… — каза той.

— Есталер — представи се младият полицай.

Адамсберг кимна и извади бележника си. Сега, когато сеячът беше на сигурно място в килията си, може би щеше да има време да се позанимае със стадото непознати, пъплещо из Бригадата. Записа: Кръгло лице, Зелени очи, Плах равно на Есталер. И понеже тъй и тъй беше започнал, добави: Ентомолог, Бълхи, Адамова ябълка равно на Мартен.

— Как се казва? — попита той.

— Рубо Кевен — отвърна взводният.