Фред Варгас - Бягай и не бързай да се връщаш

— Защото не харесвам името на баща ми. Прекалено е крещящо.

— Кажете ми го все пак.

Дамас за първи път замълча и стисна устни.

— Не го харесвам — каза той накрая. — Наричат ме Дамас.

— Е добре, ще почакаме за името — каза Адамсберг.

Адамсберг излезе да се поразходи, като остави Дамас на грижата на помощниците си. Понякога е много лесно да се усети кога един човек лъже и кога казва истината. Дамас казваше истината, когато твърдеше, че никого не е убивал. Адамсберг я чуваше в гласа му, виждаше я в очите му, четеше я по устните и по челото му. Но оставаше убеден, че пред него е сеячът. За първи път се чувстваше така разрязан на две несъвместими половини пред заподозрян. Обади се на полицаите, които все още ровеха из магазина и апартамента. Обискът се оказа пълен провал. След час Адамсберг се върна в Бригадата, прочете изпратения от Данглар факс и го преписа в бележника си. Почти не се учуди, когато завари Дамас заспал на стола си с дълбокия сън на човек с чиста съвест.

— Спи от четирийсет и пет минути — каза Ноел.

Адамсберг постави ръка на рамото му.

— Събуди се, Арно Дамас Елер-Дьовил. Ще ти разкажа твоята история.

Дамас отвори очи и отново ги затвори.

— Аз вече си я знам.

— Авиационният индустриалец Елер-Дьовил е баща ти, нали?

— Беше — каза Дамас. — Ама слава богу, гръмна във въздуха с частния си самолет преди две години. Тежка му пръст.

— Защо тежка?

— Така — каза Дамас, чиито устни леко трепереха. — Нямате право да ме разпитвате. Питайте, за каквото искате друго. Все едно какво.

Адамсберг си спомни за думите на Ферез и смени темата.

— Пет години си лежал във Фльори и си излязъл преди две години и половина — каза Адамсберг, поглеждайки бележките си. — По обвинение в предумишлено убийство. Хвърлил си приятелката си през прозореца.

— Тя сама скочи.

— Това си повтарял като автомат през целия процес. Но съседите ти са свидетелствали. Чували са ви да се карате като цигани седмици наред. На няколко пъти са се канели да извикат полиция. За какво бяха разправиите, Дамас?

— Тя беше неуравновесена. Все крещеше. Сама скочи.

— Не си в съда, Дамас, и втори процес няма да има. Можеш да смениш плочата.

— Не.

— Ти ли я бутна?

— Не.

— Елер-Дьовил, ти ли уби четиримата мъже и жената миналата седмица? Ти ли ги удуши?

— Не.

— Разбираш ли от ключалки?

— Научих се.

— Нещо лошо ли ти бяха направили тези мъже и момичето? Уби ли ги? Като приятелката си?

— Не.

— Какво правеше баща ти?

— Мангизи.

— А на майка ти какво й правеше?

Дамас отново стисна устни.

Иззвъня телефонът. Беше съдебният следовател.

— Проговори ли?

— Не. Блокира — каза Адамсберг.

— Вероятност да си признае?

— Никаква.

— Резултати от обиска?

— Нулеви.

— Побързайте, Адамсберг.

— Не. Искам да бъде повдигнато обвинение, господин съдия.

— Дума да не става. Нямате и сянка от доказателство. Накарайте го да проговори или го освобождавайте.

— Той не се казва Вигие, документите му са подправени. Името му с Арно Дамас Елер-Дьовил, пет години затвор за убийство. Това не ви ли стига като презумпция?

— Още по-малко. Прекрасно си спомням делото Елер-Дьовил. Осъдиха го, защото свидетелствата на съседите впечатлиха съдебните заседатели. Но неговата версия не беше по-малко убедителна от версията на обвинението. Дума да не става, че ще му лепнем чумата само защото е лежал в затвора.

— Ключалките са били разбити професионално.

— Ако се не лъжа, на вашия площад имате предостатъчно бивши пандизчии. Дюкуедик и Льогерн по нищо не отстъпват на Елер-Дьовил. Докладите за поведението му след затвора са изцяло положителни.

Съдия Арде беше твърд и същевременно чувствителен и благоразумен човек, рядка комбинация от качества, които тази вечер не вършеха работа на Адамсберг.

— Ако го пуснем — каза Адамсберг, — не мога да ви гарантирам, че няма да убие отново или да ни се изплъзне между пръстите.

— Няма да има обвинение — отсече съдията. — Или ми намерете доказателства до деветнайсет и трийсет утре. Доказателства. Например признания. Лека нощ, комисар.

Адамсберг затвори и потъна в дълго мълчание, което никой не се осмели да прекъсне. Стоеше, облегнат на стената, или препускаше из стаята с наведена глава и скръстени ръце. Данглар виждаше как изпод кожата на бузите му и на мургавото му чело започва да се процежда странната светлина на дълбока съсредоточеност. Но колкото и да беше съсредоточен, комисарят нямаше да открие пукнатината, която да пречупи Арно Дамас Елер-Дьовил. Защото Дамас може и да беше убил приятелката си и подправил документите си, но не беше сеячът. Ако този младеж с празен поглед знаеше латински, Данглар бе готов да си сдъвче ризата. Адамсберг излезе, за да се обади по телефона, после се върна в стаята.