Фред Варгас - Бягай и не бързай да се връщаш

Адамсберг не се облегна на платана, а застана по-близо до глашатая. Напрегнатият му поглед оглеждаше познатите лица и ръцете им, следеше и най-малките жестове с надеждата да долови слаб отблясък. Жос прочете осемнайсет обяви, без Адамсберг да забележи каквото и да било. Едва по време на морската прогноза една ръка се вдигна, докосна едно чело и Адамсберг го видя. Видя проблясъка.

Изумен отстъпи към платана. Дълго стоя облегнат на дървото, неподвижен, разколебан, несигурен.

После много бавно измъкна телефона си от изгладеното сако.

— Данглар — прошепна той, — вземайте двама души и бързо идвайте на площада. Не се бавете, капитане. Знам кой е сеячът.

— Кой е? — попита Данглар, докато ставаше от стола си и правеше знак на Ноел и Воазне да го последват.

— Дамас.

След няколко минути полицейската кола спря на площада, тримата мъже бързо излязоха и се отправиха към Адамсберг, който ги чакаше до платана. Събитието предизвика известен интерес сред останалите да обсъждат новините, още повече че най-едрият от полицаите носеше сиво-бяло коте в ръка.

— Още е тук — каза тихо Адамсберг. — Прави отчета с Ева и Мари-Бел. Не закачайте жените, арестувайте само него. Внимавайте, може да е опасен с тази атлетична фигура. Заредете оръжието си. В случай на съпротива, никакъв бой, ако обичате. Ноел, вие елате с мен. Има още една врата към страничната улица, през която минава глашатаят. Данглар и Жюстен, застанете отпред.

— Воазне — поправи го Воазне.

— Застанете отпред — повтори Адамсберг, като се отлепи от дървото. — Тръгваме.

Отвеждането на Дамас, заобиколен от четири ченгета и с белезници на ръцете, и незабавното му вкарване в полицейската кола хвърлиха в изумление обитателите на площада. Ева изтича чак до колата, която потегли, докато тя стоеше, обхванала главата си с ръце. Мари-Бел избухна в сълзи и се хвърли в обятията на Декамбре.

— Откачил е — каза Декамбре, притискайки до гърдите си младата жена. — Напълно е откачил.

Дори Бертен, наблюдавал сцената иззад прозорците си, усети как се разколебава обожанието, което изпитваше към комисаря Адамсберг.

— Дамас — промърмори той. — Трябва да са се побъркали.

За пет минути целият площад се събра във „Викингът“, където се завихриха люти спорове в драматична и предвещаваща бунт обстановка.

Дамас се държеше спокойно, без сянка от загриженост или учудване да премине по лицето му. Беше позволил да го арестуват, да го вкарат в колата и да го отведат в Бригадата, без да протестира, без да каже и дума, без да промени изражението си. Това бе най-ведрият заподозрян, когото Адамсберг бе виждал през живота си.

Данглар се опря на ръба на масата, Адамсберг се облегна на стената със скръстени ръце, Ноел и Воазне стояха прави в ъглите на стаята, Фавр седеше на една маса, готов да записва разпита. Настанил се доста непринудено на стола си, Дамас отметна дългите си коси и зачака с оковани в белезници ръце на коленете.

Данглар дискретно излезе от стаята, за да остави Пухчето в панерчето му, и помоли Мордан и Меркаде да купят нещо за ядене и пиене за всички, плюс половинка мляко, ако бъдат така любезни.

— За арестанта ли е? — попита Мордан.

— За котето — дискретно каза Данглар. — Ще съм ви благодарен, ако му напълните паничката. Ще бъда зает довечера, може би и през нощта.

Мордан го увери, че може да разчита на него, и Данглар се върна на мястото си до ръба на масата.

Адамсберг тъкмо сваляше белезниците на Дамас — жест, който Данглар сметна за преждевременен, като се имаше предвид, че един прозорец все още беше без решетки и че не знаеха нищо за реакциите на мъжа. Но не се обезпокои особено. Затова пък го тревожеше мисълта, че са арестували този човек без нито едно съществено доказателство, че именно той е сеячът. А и миролюбивата външност на Дамас напълно опровергаваше подобна възможност. Търсеха ерудит с голям интелект. Докато Дамас беше прост човек, дори понякога доста бавно загряваше. Беше изключено този младеж, зает главно с физическите си подвизи, да изпрати такива сложни послания до глашатая. Данглар нервно се питаше дали Адамсберг изобщо е размислил, преди да се хвърли с рогата напред в този арест. Засмука вътрешността на бузите си, изпълнен с опасения. Беше убеден, че Адамсберг ще си разбие главата в стената.

Комисарят вече се бе свързал със заместник-прокурора и бе получил разрешение за обиск за магазина на Дамас и за дома му на улица Конвансион. Шестима полицаи бяха тръгнали за там още преди четвърт час.