Фред Варгас - Бягай и не бързай да се връщаш

— И още как — потвърди Адамсберг с усмивка.

— Открие ли града само по този откъс, браво ще му кажа. Ако го биваше още малко, щеше да е истинска врачка. Освен ако не е виновен. Тогава просто трябва да пуснете кучетата по следите му.

— Отдавна съм го направил, Декамбре. Невинността му е вън от съмнение. Не само че има отлично чаршафено алиби за първото убийство, но и съм наредил непрекъснато да го следят. Спи си у дома и излиза сутрин да чисти по къщите.

— Да чисти? — озадачено повтори Декамбре.

— Той е чистач.

— И специалист по чумата? — Вие не плетете ли дантели?

— Тази няма да я разгадае — каза Декамбре след кратко обидено мълчание.

— Ще я разгадае.

Възрастният мъж среса белите си коси, намести морскосинята си вратовръзка и се прибра в сянката на кабинета си, където нямаше съперник.

Гръмотевичният гонг на нормандеца отекна на площада и хората се отправиха под ситния дъжд към „Викингът“, докато гълъбите отлитаха в обратна посока.

— Съжалявам, Бертен — каза Адамсберг, — разходих шушляка ви чак до Марсилия.

— Сакото ви е сухо. Жена ми го изглади.

Бертен измъкна изпод плота на бара спретнат квадратен пакет и го подаде на комисаря. От деня на закупуването си платненото сако никога не бе изглеждало така добре.

— Хей, Бертен, ченгетата ли си започнал да ухажваш? Те ти хвърлят прах в очите, а ти искаш още?

Високият нормандец обърна глава към човека, изрекъл това със злобен кикот, докато тикаше салфетката си между ризата и бичия си врат, приготвяйки се да яде.

Синът на Тор заобиколи бара и се отправи към масата му, разблъсквайки столовете по пътя си. Стигна до мъжа, сграбчи го за яката и яростно го издърпа от мястото му. И тъй като онзи запротестира и се развика, Бертен му отпра два шамара, довлече го до вратата и го изхвърли на площада.

— И хич не ми се връщай. Във „Викингът“ няма място за боклуци като теб!

— Нямаш право, Бертен! — изкрещя мъжът, като с мъка се изправи. — Това е обществено заведение! Нямаш право да подбираш клиентите!

— Подбирам си и ченгетата, и клиентите — отвърна Бертен и затръшна вратата. После прекара широка длан през светлата си коса, за да я заглади, и се върна зад бара, изпълнен с достойнство и непоклатимост.

Адамсберг се отправи надясно и се пъхна под носа на дракара.

— Тук ли ще обядвате? — попита Бертен.

— Ще обядвам и ще стоя до изчитането на обявите.

Бертен кимна. Той не обичаше ченгетата повече от който и да било, но тази маса бе отредена за Адамсберг ad vitam aetemam .

— Не разбирам какво търсите на площада — каза нормандецът, докато забърсваше масата. — Щеше да е голяма досада, ако не беше Жос.

— Именно — каза Адамсберг. — Чакам четенето.

— Добре — съгласи се Бертен. — Дотогава има пет часа, но ваша си работа.

Адамсберг постави мобилния си телефон до чинията и разсеяно го загледа. Камий, обади се, по дяволите. Взе апарата, обърна го, после леко го завъртя като рулетка. В крайна сметка, беше му все едно. Но защо не звъннеш? След като така или иначе е все едно.

Марк Вандуслер се обади в средата на следобеда.

— Не беше лесно — рече той с тона на човек, прекарал деня си в търсене на игла в купа сено.

Изпълнен с доверие, Адамсберг зачака отговора му.

— Шателро — обяви Вандуслер. — Късен преразказ на събитията.

Адамсберг предаде информацията на Данглар.

— Шателро — потвърди Данглар. — Дивизионни комисари Левеле и Бурло. Ще ги предупредя.

— Четворки в Троа?

— Още не. Журналистите не са успели да декодират посланието, както стана с Марсилия. Трябва да затварям, господин комисар. Пухчето нанася поражения на прясната мазилка.

Адамсберг затвори и със закъснение осъзна, че Данглар говори за котето. За пети път през този ден погледна телефона си очи в очи, лице в лице.

— Звънвай — прошепна му той. — Раздвижи се. Беше случайност и няма да има друга. Не е твоя работа, какво ти пука. Това са си мои случайности и мои истории. Остави ги на мен. Звънвай.

Бертен донесе топлото ястие и попита:

— Гласовете ли разпознава? Сам ли отговаря?

— Не — каза Адамсберг. — Не отговаря.

— Не стават за всичко тия машинки.

— Да, за жалост.

Адамсберг прекара следобеда във „Викингът“, като за кратко поговори само с Кастийон и после с Мари-Бел, която го отмори с половинчасово кръгово бърборене. Излезе на площада пет минути преди четенето заедно с Декамбре, Лизбет, Дамас, Бертен, Кастийон, вече заели обичайните си места, и меланхоличната Ева, която зърна в сянката на колоната „Морис“. Около естрадата се бе събрала все така гъста тълпа.