Фред Варгас - Бягай и не бързай да се връщаш

— На мен ми се струва — каза Адамсберг след три четвърти час говорене, по време на което лекарят не го прекъсна нито веднъж, — че трябва да се изясни защо прибягва до чумата. Не е същото, както ако би използвал някоя банална идея, позната на всички, като например…

Адамсберг замълча, за да намери точните думи.

— Като например някоя модна тема, която не би учудила никого…

Отново замълча.

Формулирането на нещата с точни думи понякога го затрудняваше, Ферез не се опита по никакъв начин да му помогне.

— Като например апокалипсиса в края на хилядолетието или някакъв фантазъм за геройство.

— Да — потвърди Ферез.

— Или пък дежурните вампирски, Христови, соларни истории. Всички те, Ферез, биха могли да служат за отчетлива самозаблуда на убиец, който не желае да се чувства отговорен за действията си. Отчетлива в смисъл на разбираема за всеки, съвременна. Човекът би се представил за Господаря на приливите. Пратеникът на слънцето или на Великия всемир и всеки веднага би разбрал, че е превъртял или се е оставил някоя секта да му промие мозъка. Разбирате ли какво искам да кажа?

— Продължавайте, Адамсберг. Защо не се приютите под чадъра ми?

— Благодаря, скоро ще спре да вали. Но с тази чума сеячът излиза извън своя век. Той е анахроничен, „смешен“, както казва помощникът ми. Смешен е, защото се е изгубил във времето, защото въпросната чума се появява в нашето като динозавър в игра на кегли. Сеячът не е в играта, извън класацията е. Все още ли съм ясен?

— Продължавайте — повтори Ферез.

— Макар че, колкото и да е демодирана, чумата му успява да пробуди исторически страхове, които се оказаха далеч не така абстрактни, както би могло да се предположи, но това е друга тема. Моята тема е разминаването на убиеца с времето му, неразбираемият му избор на сюжет, на какъвто никой, абсолютно никой друг не би се спрял. И точно това неразбираемо трябва да схванем. Не казвам, че не съществуват няколко души, които из основи изучават въпроса, разбира се, от историческа гледна точка. Дори познавам един от тях. Но поправете ме, ако греша, Ферез, колкото и да е погълнат един човек от предмета на изследванията си, този предмет не би могъл дотолкова да го обсеби, че да стане двигател на серия от убийства.

— Така е. Предметът на изследване остава извън инстинктивната личност, особено ако се е появил в зряла възраст. Става дума за дейност, а не за нагон.

— Дори ако тази дейност се превърне в идея фикс?

— Да.

— В такъв случай сеячът не е направил своя избор, подтикван от интелектуални мотиви, нито по силата на някаква случайност. Не е човек, който си е казал: „Хайде, да се спрем на бича божи, ще има страхотен ефект“. Не е зевзек, нито мистификатор. В никакъв случай. Между сеяча и избраната тема няма дистанция. Той страстно вярва в нея. Рисува своите четворки с истинска всеотдайност, затънал е до гуша в работата си. Използва чумата инстинктивно, независимо от отсъствието на адекватен културен контекст. Все едно му е дали ще го разберат или не. Той нали се разбира. Използва я, защото така трябва. Дотук съм стигнал.

— Хубаво — търпеливо каза Ферез.

— Щом я е докарал дотам, значи чумата е у него и играе фундаментална роля. Значи става дума за…

— За семейството му — довърши Ферез.

— Точно така. Съгласен ли сте?

— Несъмнено, Адамсберг. Защото няма друга възможност.

— Добре — каза Адамсберг, насърчен и вече усетил, че що се отнася до речниковия проблем, най-трудното е зад гърба му.

— В началото — подзе той — си мислех, че може да е хванал болестта като дете в някоя далечна страна, откъдето и чувството, че е неоправдан, травмата, знам ли. Но това не ме задоволи.

— После? — насърчи го Ферез.

— После си блъсках главата, за да се сетя как детството на един човек би било съсипано от драма, завършила в началото на XVIII век. Единственото логично заключение бе, че сеячът е на двеста и шейсет години. Това също не ме задоволи.

— Не е зле. Би бил интересен пациент.

— А после научих, че през 1920 година в Париж е имало чума. През нашия век, и то не съвсем в началото. Знаехте ли за това?

— Не — призна Ферез. — Честно.

— Деветдесет и шест случая, трийсет и три смъртни, повечето в бедните предградия. И си мисля, Ферез, че семейството на този тип е пострадало, че някои са били отнесени от чумата, прадядото или прабабата например. Че драмата се е вписала в семейната сага.

— Това се нарича семеен призрак — прекъсна го лекарят.