Фред Варгас - Бягай и не бързай да се връщаш

Декамбре отиде да помогне на Лизбет да изчисти зеления фасул, от който бяха купили цели щайги на ниски цени, а Адамсберг влезе във „Викингът“ и се пъхна под носа на дракара, за да се настани на масата, която вече смяташе за своя. Заложилите за изхода от корабокрушението се бяха струпали на бара и парите шумно минаваха от ръка на ръка. Списъкът с облозите се държеше от Бертен, за да няма измами. Заради божествения си произход Бертен минаваше за сигурен и неподкупен човек.

Адамсберг си поръча кафе и се загледа в профила на Мари-Бел, която с голямо усърдие пишеше писмо на съседната маса. Тя беше нежна девойка, която би била очарователна, ако устните й бяха по-ясно очертани. И тя като брат си имаше гъсти и къдрави коси, спускащи се на раменете й, но чисти и руси. Мари-Бел му се усмихна и продължи работата си. До нея младата жена, която се наричаше Ева, се опитваше да й улесни задачата. Тя не беше толкова хубава, сигурно защото й липсваше непринуденост, лицето й бе гладко и сериозно с виолетови кръгове под очите. Така Адамсберг си представяше някоя героиня от XIX век, затворена в облицованата си с дърво провинциална къща.

— Така добре ли е? Мислиш ли, че ще разбере? — попита Мари-Бел.

— Добре е — каза Ева. — Но е малко кратко.

— Да му пиша ли какво е времето?

— Може.

Мари-Бел продължи да пише, като здраво стискаше химикалката.

— „Хфана“ — каза Ева — се пише с „в“.

— Сигурна ли си?

— Мисля, че да. Дай да опитам.

Ева направи няколко опита върху отделен лист, после нерешително се намръщи.

— Не знам вече, обърках се.

Мари-Бел обърна глава към Адамсберг.

— Господин комисар — попита тя малко стеснително, — с „ф“ или „в“ се пише „хфана“?

За пръв път в живота му искаха от Адамсберг съвет, свързан с правописа, и той не посмя да го даде.

— В изречението „Но Дамас не хфана грип“?

— Изречението няма значение — тихо каза Ева, все така сведена над листа си.

Адамсберг обясни, че не разбира от правопис, и Мари-Бел като че ли се оскърби от тази новина.

— Но вие сте полицай — възрази тя.

— Това е положението, Мари-Бел.

— Аз потеглям — каза Ева, докосвайки ръката на Мари-Бел. — Обещах на Дамас да му помогна за касовия отчет.

— Благодаря — каза Мари-Бел. — Много мило, че ме заместваш. Защото с това писмо няма скоро да свърша.

— Няма нищо — каза Ева. — Това ме разсейва.

Тя безшумно изчезна и Мари-Бел веднага се обърна към Адамсберг.

— Господин комисар, трябва ли да пиша за тази… за този… бич? Или трябва да си мълча?

Адамсберг бавно поклати глава.

— Няма никакъв бич.

— Ами четворките? Черните тела?

Адамсберг пак поклати глава.

— Има убиец, Мари-Бел, и това е напълно достатъчно. Но не и чума, няма и следа от чума.

— Трябва ли да ви вярвам?

— Сляпо.

Мари-Бел отново се усмихна и вече напълно се отпусна.

— Боя се, че Ева е влюбена в Дамас — каза тя, сбърчвайки чело, сякаш след като бе отговорил на въпроса й за чумата, Адамсберг щеше да разреши един по един всички проблеми в живота й. — Съветникът казва, че това е хубаво, че тя се връща към живота, че не трябва да й се пречи. Само че аз този път не съм съгласна с него.

— Защо?

— Защото Дамас е влюбен в дебелата Лизбет, затова.

— Не харесвате ли Лизбет?

Мари-Бел направи гримаса, после каза:

— Не е лоша, но е много шумна. И ме плаши малко. Но все едно, тук Лизбет е недосегаема. Съветникът казва, че тя е като дърво, което приютява стотици птици. Може да е така, но е дърво, което направо ти проглушава ушите. Пък и командва всички наред. Мъжете до един пълзят в краката й. Няма как, с нейния опит.

— Да не би да ревнувате? — усмихна се Адамсберг.

— Съветникът твърди, че ревнувам, но не си давам сметка за това. Всъщност ме е яд, че Дамас кисне там всяка вечер. И няма как, трябва да призная, че като я чуеш да пее, направо си като омагьосан. Дамас здравата е лапнал по нея и не забелязва Ева, защото тя не вдига шум. Разбира се, Ева е по-скучна. Няма как, след всичко, което е преживяла.

Мари-Бел изпитателно изгледа Адамсберг, за да провери дали знае за Ева. Явно не.

— Мъжът й я биел и това продължило години — обясни тя, неспособна да устои на изкушението. — Тя избягала, но той я търси, за да я убие, представяте ли си? Защо полицията първо не убие него? Никой не трябва да знае истинското име на Ева, това е заповед на съветника и горко на любопитния, който се опита да си завре носа в тази история. Съветникът знае името й, но той има право, нали е съветник.