Фред Варгас - Бягай и не бързай да се връщаш

Половин час по-късно Лизбет бе събрала наемателите за вечеря. Декамбре призова към тишина, като почука с ножа по чашата си — жест, който смяташе за малко вулгарен, но понякога необходим. Кастийон добре разбираше, че по този начин ги приканват към ред и реагираше начаса.

— Нямам навик да диктувам на гостите си (Декамбре предпочиташе тази дума пред прекалено конкретния термин „наематели“) как да се държат в стаите си, където те са си господари — започна той. — Но предвид особените обстоятелства на момента настоятелно ви моля да не се поддавате на колективната зараза и да се въздържате от рисуване, на какъвто и да е талисман на вратата си. Подобна фигура би опозорила къщата ми. Тъй като обаче уважавам личната свобода, ако някой от вас желае да си осигури закрилата на четворката, аз лично няма да се противопоставя. Само ще му бъда благодарен, ако отиде да живее другаде, докато трае безумието, до което се опитва да ни докара този сеяч на чума. Ще ми се да се надявам, че никой тук няма подобно намерение.

Декамбре огледа смълчаните сътрапезници. Отбеляза си, че Ева потръпна, явно обзета от колебание, че Кастийон се усмихва предизвикателно, но не изглежда чак толкова спокоен, че на Жос му е все тая и че Лизбет беснее само при мисълта, че някой може да лепне четворка някъде из владенията й.

— Добре — каза Жос, който беше гладен. — Приема се.

— И все пак — обади се Ева — можехте и да не четете всички тези послания на дявола.

— Не ме е страх от дявола, момиче — отвърна Жос. — От вълните да, дума да не става, от тях ме хваща шубе. А дявола, четворките и цялата тази суматоха можете да си ги приберете в джоба и да ги затиснете с кърпичката си. Честна бретонска.

— Съгласен — каза Кастийон, поуспокоен от речта на Жос.

— Съгласна — тихо повтори Ева.

Лизбет не добави нищо и се зае щедро да сипва супата.

Адамсберг разчиташе, че неделята и сведената до сирашки порцион преса ще поукротят огъня. Последните изчисления от предишната вечер го бяха притеснили, но не и учудили — между четири и пет хиляди сгради с четворки в Париж. От друга страна, в неделя парижани можеха на воля да се занимават с вратите си и цифрата да се увеличи драматично. В крайна сметка всичко зависеше от времето. Ако на този 22 септември се окажеше хубаво, хората щяха да хукнат вън от града и историята можеше и да позаглъхне. В случай на лошо време, настроението им щеше да спадне и вратите да пострадат.

Адамсберг погледна към прозореца щом се събуди и още преди да е станал. Валеше. Закри очите си с ръка и твърдо реши да се чупи от работа. Дежурният екип знаеше как да го намери, ако сеячът бе ударил през нощта въпреки засилената охрана на първоначалните двайсет и пет сгради.

След като взе душ, комисарят се изтегна облечен на леглото си и зачака с втренчен в тавана поглед и блуждаещи мисли. В девет и половина стана и си каза, че бяха победили поне на един фронт — сеячът не беше убил никого.

Тръгна за уговорената предишния ден среща с психиатъра Ферез, който го чакаше на кея край остров Сен Луи. Не му харесваше идеята да се затвори с него в кабинета му, заклещен на някакъв стол, и го бе убедил, че могат да се видят навън и да съзерцават водата, докато разговарят, Ферез нямаше навик да се подчинява на прищевките на пациентите си, но Адамсберг не му беше пациент, а колективната емоция, породена от човека с четворките, го занимаваше от самото начало.

Адамсберг отдалеч забеляза Ферез — много висок, леко прегърбен мъж под голям сив чадър, с квадратно лице, високо чело и череп, обточен с венец от бели коси, които проблясваха на дъжда. Запознал се бе с него преди две години на вечеря, чиито домакини вече не помнеше. Със своята деликатна флегматичност, сдържана приветливост и дискретна студенина, която умееше да превръща в искрено внимание, ако поискаха това от него, този човек бе променил лекото предубеждение на Адамсберг към професията на психиатъра. Комисарят бе започнал да се съветва с Ферез, когато интуицията му за човешкото функциониране достигнеше границите на медицинската компетентност.

Адамсберг нямаше чадър, поради което пристигна на срещата наквасен до кости. За убиеца и за маниите му Ферез знаеше само от пресата, затова изслуша допълнителните подробности, дадени от комисаря, без да сваля очи от него. Зад безизразната маска, използвана от лекаря по професионален рефлекс, светеше внимателен и ясен поглед, прикован в устните на събеседника му.