Фред Варгас - Бягай и не бързай да се връщаш

— Чудесно. Вписала се е и така чумата се е просмукала в главата на детето чрез неуморно разказваното от околните изтребление на дедите. За него тя е естествена част от живота му, от…

— Психическото му обкръжение.

— Именно. Тя е спонтанен елемент, а не овехтял исторически факт като за нас. Ще открия името на семейството на сеяча сред трийсет и четирите жертви на чумата от 1920 година.

Адамсберг спря да крачи, скръсти ръце и погледна лекаря.

— Доста сте добър, Адамсберг — усмихна се Ферез. — И сте на прав път. Но добавете все пак към семейния призрак някакво тежко психическо разстройство, което му е позволило да се настани удобно. Призраците гнездят в пробойните на личността.

— Разбирам.

— Страх ме е обаче, че ще ви разочаровам. На ваше място не бих търсил сеяча в поразено от чумата семейство, а в пощадено от чумата семейство. А това са хиляди възможни хора, не само трийсет и четири.

— Защо пощадено?

— Защото вашият сеяч си служи с чумата в качеството й на могъща сила.

— И какво от това?

— Случаят нямаше да е такъв, ако чумата бе победила семейството му. Тогава би я ненавиждал.

— Знаех си, че греша някъде — каза Адамсберг и отново закрачи с ръце на гърба.

— Не грешите, Адамсберг. Просто сте пропуснали една подробност, която не пасва с останалото. Защото ако сеячът използва чумата като могъща сила, то е, понеже някога в миналото тя е дала сила на семейството му. Домът е бил като по чудо пощаден в квартал, където всички други са умирали. И може би семейството скъпо е платило за чудото. Хората лесно се изпълват с омраза към оцелелите, после започват да ги подозират, че притежават тайна сила, да ги обвиняват, че разпространяват болестта. Вечната история. Не бих се учудил, ако семейството е било сочено с пръст, после заплашвано, накрая опозорено. Може би му се е наложило да напусне мястото на драмата, за да не бъде линчувано от съседите.

— Мили боже — каза Адамсберг, като затъпка тревата под едно дърво. — Прав сте.

— Това е само една възможност.

— Единствената. Семейната сага съдържа чудото на оцеляването, после отмъщението и изолацията. Според нея те са се спасили от чумата, нещо повече, покорили са я. И са се гордеели с това, в което са ги упреквали.

— Така става обикновено. Кажете на някого, че е глупак, и той ще ви отвърне, че се гордее с това. Обикновен защитен рефлекс, каквото и да е обвинението.

— Призракът е това, което ги различава от другите, което им дава власт над бича божи. Ето какво неуморно се е повтаряло в семейството.

— Не забравяйте, Адамсберг, че при вашия сеяч трябва да е имало проблеми в семейството — загуба на бащата или на майката, чувство за изоставеност, откъдето произлиза огромна уязвимост. Това е най-вероятната причина, поради която момчето се е вкопчило в единствения му източник на сила — жестоката семейна слава. Несъмнено предъвквана от някой дядо. Драмите се наследяват през поколение.

— Така обаче няма да го открия в гражданските регистри — каза Адамсберг, като продължаваше да тормози тревата. — Стотици хиляди хора не са били засегнати от чумата.

— Съжалявам.

— Все едно, Ферез, помогнахте ми.

Адамсберг тръгна по тротоара нагоре по булевард Сен Мишел, където слънцето отново се бе показало. Държеше сакото си в ръка, за да го изсуши. Не се опитваше да опровергава мнението на Ферез, знаеше, че лекарят е прав. Но така сеячът му се изплъзваше, а бе мислил, че му е почти подръка. Оставаше площад Едгар Кине, накъдето се бе отправил. Правнукът на вехтошарите от 1920 г. се намираше на площада, винаги се връщаше там. Там беше, или непрекъснато минаваше оттам въпреки опасността. В края на краищата от какво да се бои? Чувстваше се като господар и го бе доказал в момент от живота си, когато бе имал нужда от това. Нямаше да го уплашат някакви си двайсет и осем ченгета — той командваше бича божи и можеше да го възпре с едно махване на ръката. Така че двайсет и осем ченгета не бяха нищо повече от двайсет и осем птичи курешки.

А и всичко даваше основание на сеяча да се гордее. Парижани му се подчиняваха, като съвестно рисуваха талисмана по вратите си. Двайсет и осемте ченгета не пречеха на труповете да увеличават броя си. Вече четири убийства, а Адамсберг нямаше и най-малка представа как да предотврати следващото. Освен да пусне корени на това кръстовище, за да гледа — какво да гледа, и той не знаеше, и за да изсуши сакото и панталоните си.

Тъкмо стъпваше на площада, когато прозвуча гръмотевицата на нормандеца. Сега вече бе наясно със системата и побърза да се възползва от топлото ястие, като седна на масата, заета от Декамбре, Лизбет, Льогерн, меланхоличната Ева и хора, които не познаваше. Като по заповед, явно дадена от Декамбре, заговориха за всичко друго, само не за сеяча. Затова пък на съседните маси се чуваше как обсъждат точно тази тема и някои убедено подкрепяха мнението на журналиста обвинител — ченгетата ги лъжеха. Снимките със следите от удушаване си бяха чист блъф — за какви ги мислеха? За кръгли глупаци? Да бе, възразявате друг, ама ако твоите мъртви са умрели от чума, как са се изхитрили да се съблекат, преди да опънат жартиерите, и да съберат дрехите си на купчинка? Или да се заврат под камионетка? Как стават тия работи, можеш ли ми каза? На чума ли ти прилича или на убийство, а? Правилно, помисли Адамсберг и се обърна, за да огледа интелигентното и сериозно лице на много дебела жена, пристегната в блуза на цветя. Не казвам, че е просто, отвърна събеседникът й разколебан, не казвам, че е просто. Не е така, намеси се друг, сух мъж с писклив глас. И двете неща са верни. Хората умират от чума, но понеже непознатият иска това да се разчуе, ги изкарва от дома им и ги съблича, та всички да видят как стоят нещата и един вид да открехне населението. Не е някой измамник. Опитва се да помогне. Хайде бе, обади се пак жената, тогава защо не се покаже пред всички? Тия, дето така се спотайват, никога не са ми вдъхвали доверие. Спотайва се, защото не може другояче, подхвана пискливият глас, мъчително скалъпвайки теорията си. Той работи в лаборатория и знае, че са изтървали чумата, като са спраскали някоя епруветка или нещо такова. И не може да го каже публично, защото в лабораторията са им наредили да си мълчат заради населението. Правителството не си пада по разтревожено население. Затова — нито гък. Човекът се опитва да уведоми хората, без да се издава. Защо? — попита жената. — Страх го е да не му изстине мястото ли? Ако заради това не иска да проговори, нека ти кажа, Андре, че твоят закрилник е пълен нещастник.