Фред Варгас - Бягай и не бързай да се връщаш

— Готов съм.

— Вярно е, че от седемдесет години — започна Декамбре — не бяха изпитвали ужаса на страхотния бич и че свободно си въртяха търговията, докато , многоточие, не пристигна , многоточие, един кораб, натоварен с памук и други стоки. Многоточие. Споменавам за многоточията, защото фигурират в текста.

— Знам. Продължавайте. Бавно.

— Но свободата, дадена на пътниците, да влизат в града и да общуват с жителите му, бързо доведе до зловещи резултати — защото щом , многоточие, господата , многоточие. Лекари, отидоха в Кметството, за да предупредят Съветниците, че след като били повикани сутринта , многоточие, да посетят един млад моряк, наречен Есален, той им се сторил поразен от Заразата.

— Това ли е краят?

— Не, има един интересен епилог за настроението сред управниците на града, който ще се хареса на началниците ви.

— Слушам.

— При това предупреждение Съветниците изтръпнаха. И сякаш предвидили бедите и опасностите, които щяха да последват, те изведнъж изпаднаха в униние, ясно показващо обзелата ги мъка. И наистина, не трябва да се учудваме, че уплахата и приближаването на Чумата ги хвърлиха в ужас, тъй като Свещените книги ни учат, че от трите бича, с които Бог някога заплаши своя Народ, бичът на чумата е най-суров и най-жесток…

— Не знам дали дивизионният е изпаднал в подобно униние — изкоментира Адамсберг. — Той по-скоро проявява склонност да докарва другите до униние.

— Представям си. Изпитвал съм го, макар и по друг начин. Някой трябва да го отнесе. Има ли опасност да загубите поста си?

— Ще се оправя. Кое ви прави впечатление в посланието?

— Че е дълго. А е дълго, защото преследва две цели — да обясни страха на населението със страха на управниците и да обяви, че ще има още смъртни случаи. Да го обяви съвсем ясно. Имам някаква смътна догадка по този въпрос, Адамсберг, но не съм сигурен в себе си и ще трябва да проверя. Не съм специалист.

— Много хора ли се събраха около Льогерн?

— Още повече от снощи. Почти не остава празно място по време на четенето.

— Льогерн би трябвало да им продава билети. Така поне някой ще има полза от цялата работа.

— Внимавайте, господин комисар. Не си правете такива шеги пред Льогерн. Защото Льогернови може да са грубияни, но не са разбойници.

— Това сигурно ли е?

— Във всеки случай, така твърдял покойният му прапрадядо. От време на време го посещава. Не много често, но доста редовно.

— Декамбре, вие нарисувахте ли си четворка на вратата тази сутрин?

— Искате да ме обидите ли? Ако някой се възправи срещу смъртоносните вълни на суеверието, това ще съм аз, Дюкуедик, честна бретонска. Аз и Льогерн. И Лизбет. А ако искате да се присъедините към нас, сте добре дошъл в квартета ни.

— Ще помисля по въпроса.

Веднъж зачекнал темата, Декамбре продължи:

— Суеверието означава лековерие. Лековерието означава манипулация, а манипулацията означава бедствие. Това е язвата на човечеството, тя е уморила повече хора от всички чуми на куп. Гледайте да пипнете сеяча, господин комисар, преди да ви изритат от службата. Не знам дали съзнава какво върши, но нанася значителна вреда на народа на Париж, като насърчава най-елементарните му инстинкти.

Адамсберг се усмихна и затвори. Замисли се. „Съзнава какво върши“. Декамбре бе докоснал нишката, която комисарят подръпваше от вчера и която вече полека бе започнал да следва. С текста на „особената“ пред очите, той отново набра Вандуслер, докато Жюстен/Воазне отваряше вратата му и мълчаливо му показваше с пръсти, че белязаните с четворки сгради са достигнали цифрата седемстотин. Адамсберг кимна и изчисли, че с това темпо ще достигнат хилядарката още преди да се стъмни.

— Вандуслер? Пак е Адамсберг. Искам да ви прочета сутрешната особена. Имате ли време? Дългичка е.

— Давайте.

Марк внимателно изслуша как Адамсберг спокойно описва предстоящото бедствие, което щеше да се стовари над града с посредничеството на младия Есален.

— Е? — каза Адамсберг, след като прочете докрай текста, сякаш правеше справка в речник. Струваше му се невъзможно във вагона от знания на Марк Вандуслер да не се съдържа отговор на загадката, поставена от новото послание.

— Марсилия — твърдо каза Марк. — Чумата пристига първо в Марсилия.

Адамсберг очакваше, че сеячът се опитва да отвлече вниманието, описвайки ново избухване на болестта, но не предполагаше, че то няма да е в Париж.