Фред Варгас - Бягай и не бързай да се връщаш

— И да настъпи всеобща паника — унило допълни Брезийон.

— Пресата вече работи по въпроса — каза Адамсберг. — Не можем да я спрем.

— Спрете я — отсече Брезийон.

Адамсберг беше наясно, че ловките ръце на сеяча на чума осезаемо клатят стола му в Криминалната бригада. Беше му почти все едно дали ще загуби поста си и ще работи на друго място. Но мисълта, че може да изпусне нишката сега, когато бе открил къде се е прекъснала, истински го безпокоеше.

Разгърна вестниците и затвори вратата, за да се изолира от какофонията на телефоните, които пронизително звъняха в голямата зала, създавайки работа на всички служители на Бригадата.

Малкият трактат на сеяча заемаше всички първи страници заедно със снимките на последната жертва и с карета за черната чума с всяващи страх заглавия. Черна чума или сериен убиец? Завръщането на бича божи? Убийства или зараза? Четвърта подозрителна смърт в Париж.

И тъй нататък.

По-дръзко от предишния ден в някои статии се подлагаше на съмнение онова, което вече наричаха „официалната теза за удушаването“. В почти всички издания авторите цитираха доказателствата, за които бе говорил на вчерашната пресконференция, след което веднага се опитваха да ги опровергаят. Черният цвят на труповете изкарваше от релси и най-умерените пера и подхранваше страхове, древни като Спящата красавица, събудила се след близо тристагодишен сън. Черният цвят, който всъщност беше един огромен гаф . Огромен гаф, способен да хвърли града в бездна от лудост.

Адамсберг потърси ножици и се захвана да изрязва една статия, която го тревожеше повече от другите. Един от агентите, може би Жюстен, почука и отвори вратата.

— Господин комисар — произнесе той задъхано, — страхотно много четворки са се появили около площад Едгар Кине. Като започнеш от Монпарнас, та до авеню Мен и продължиш по булевард Распай. Изглежда, че вече се наброяват двеста-триста сгради с около хиляда врати. Фавр и Есталер отидоха да проверят на място. Есталер не иска да е в един екип с Фавр, казва, че онзи му бърка в здравето. Какво да правим?

— Сменете се, идете вие с Фавр.

— Фавр ми бърка в здравето.

— Сержант… — започна Адамсберг.

— Лейтенант Воазне — поправи го полицаят.

— Воазне, нямаме време да се занимаваме със здравето на Фавр, нито на Есталер, нито с вашето.

— Ясно, господин комисар. Ще уредим нещата по-късно.

— Именно.

— Да продължаваме ли да патрулираме?

— И да изгребваме морето с лъжица? Вълната се надига. Вижте — каза той, подавайки му вестниците. — Съветите на сеяча са публикувани на първите страници: нарисувайте си четворката сами, за да избегнете заразата.

— Видях, господин комисар. Истинска катастрофа. Няма измъкване. Освен първоначалните двайсет и девет души вече не знаем кого да охраняваме.

— Вече са само двайсет и пет, Воазне. Имаме ли обаждания за пликове?

— Повече от сто само при нас. Не смогваме да проверяваме.

Адамсберг въздъхна.

— Казвайте на хората да ги носят в Бригадата. Може някой от проклетите пликове да е истински.

— Да продължаваме ли да патрулираме?

— Да. Опитайте се да определите обхвата на явлението. Работете с извадки.

— Поне нямаме убийство тази нощ. Сутринта двайсет и петимата бяха живи и здрави.

— Знам, Воазне.

Адамсберг несръчно доизряза статията, която изпъкваше на фона на останалите със своето сериозно и задълбочено съдържание. Ето това липсваше, за да пламне пожарът — бензинът, лиснат върху разгарящия се огън. Заглавието беше загадъчно: Болест №9.

Болест №9

Префектурата на полицията в лицето на дивизионния комисар Пиер Брезийон, ни увери, че четирите тайнствени убийства, извършени през седмицата в Париж, са дело на сериен убиец. Жертвите били удушени, а натовареният с разследването главен комисар Жан-Батист Адамсберг показа на пресата снимки, на които ясно личаха следи от удушаване. Но днес всеки знае, че смъртните случаи се приписват от анонимен информатор на започваща епидемия от черна чума — ужасния бич, вилнял някога по света.

При тази алтернатива ние си позволяваме да се усъмним в безупречната демонстрация на полицейските ни служби, като се върнем осемдесет години назад. Париж е изтрил от паметта си историята на последната чума. Само че столицата е била поразена от тази болест сравнително неотдавна, през 1920 г. Тръгнала от Китай през 1894-та, третата чумна пандемия опустошава Индия, където убива дванайсет милиона души, и стига до Западна Европа, минавайки през пристанищата й в Лисабон, Лондон, Порто, Хамбург, Барселона и… Париж, пренесена от тръгнал от Хавър шлеп, разтоварил стоката си на брега на Левалоа. За щастие, както навсякъде в Европа епидемията трае кратко и за няколко години е напълно овладяна. Независимо от това тя взема деветдесет и шест жертви, главно в северните и източните предградия на града, от средите на бедното население и вехтошарите, обитаващи нехигиенични бараки. Заразата успява да проникне и в центъра, където убива двайсетина души.