Фред Варгас - Бягай и не бързай да се връщаш

— Графолозите лесно ще се оправят.

Адамсберг поклати глава.

— Не, Данглар, няма да е лесно. Не и ако трябва да анализират пет хиляди четворки, нарисувани от пет хиляди ръце. А броят им сигурно ще е много по-голям. Маса хора ще го послушат. Колко прави осемнайсет процента от два милиона?

— Кои са тези осемнайсет процента?

— Наивните, страхливите, суеверните. Тези, които се боят от затъмнения, от новото хилядолетие, от предсказанията и от края на света. Поне тези, които си го признават в анкетите. Колко души прави това, Данглар?

— Триста и шейсет хиляди.

— Е, значи можем да очакваме горе-долу толкова рисунки. Ако се намеси страхът, ще настъпи истинско бедствие. А ако не успеем да различим истинските четворки, няма да разберем и кои са истинските чисти врати. И никого няма да опазим. Сеячът спокойно ще се разхожда нагоре-надолу и по площадките няма да го очаква никакво ченге. Дори ще може да си рисува посред бял ден, без да си блъска главата с кодовете на външните врати. Защото не можем да арестуваме хилядите граждани, които рисуват по вратите си. Разбирате ли сега, Данглар, защо го прави? Манипулира обществото, защото така му изнася, защото това му е нужно, за да се отърве от ченгетата. Той знае какво върши, Данглар, и е много прагматичен.

— Знае какво върши? Нищо не го е карало да рисува тъпите си четворки. Нито да изолира жертвите си. Така сам си е поставил капан.

— Искал е да разберем, че става дума за чума.

— Можел е да начертае по един червен кръст, след убийствата.

— Така е. Само че той сее избирателна чума, а не всеобща. Избира жертвите си и определено държи да предпази съседите им. Това също е прагматично и разумно.

— Разумно за света на безумието му. Би могъл да убива, без да инсценира проклетата старовремска чума.

— Той не желае да убива лично. Иска хората да бъдат убити . Иска да направлява проклятието. За него между двете неща има огромна разлика. Така не се чувства отговорен.

— Добре де, но чак пък чума! Това е направо смешно. Откъде идва този тип? От какъв свят? От какъв гроб?

— Когато разберем това, Данглар, ще сме го пипнали, вече ви казах. А че е смешно, смешно е. Но не подценявайте старата чума. У нея все още има хляб. Тя занимава умовете на много хора, на повече, отколкото би трябвало. Може и да ти се струва смешна, но овехтелите й дрехи не развеселяват никого. Смешна, но страшна.

Докато караше към авеню Сюфрен, Адамсберг се свърза с ентомолога, за да го изпрати в апартамента на новата жертва и да му каже да вземе морско свинче. Бяха събрали Nosopsyllus fasciatus и в жилищата на Жан Виар и Франсоа Клерк — четиринайсет у първия и девет у втория, плюс още по няколко в захвърлените до тях дрехи. Всички бълхи бяха здрави. Всички бяха излезли от големи кремави пликове, разрязани с нож. Второто му обаждане бе до Френската агенция по печата. Всеки, получил подобен плик, веднага да се свърже с полицията. И да покажат плика по обедните телевизионни новини.

Адамсберг съкрушено огледа голото тяло на младата жена, обезобразено от удушаването, почти цялото оплескано с пепел и с мръсотията под камионетката. До нея дрехите й образуваха малка трогателна купчина. Авенюто бе отцепено заради любопитните, но стотици хора вече бяха минали покрай тялото. Нямаше никакъв начин информацията да се укрие. Комисарят тъжно стисна юмруци в джобовете си. Губеше обичайната си проницателност, не съумяваше да разбере, да почувства, да усети убиеца, докато сеячът напротив, демонстрираше съвършена организация, като даваше гласност на обявите си, владееше пресата и убиваше жертвите си, където и когато пожелаеше въпреки многобройните полицаи, за които се предполагаше, че са го оградили отвсякъде. Четири убийства, които не успя да предотврати, макар да бе нащрек още преди извършването им. Откога впрочем? От второто посещение на Мариз, изнервената майка. Можеше да определи с точност мига, в който се пробуди безпокойството му. Затова пък не знаеше кога бе сбъркал посоката, в кой момент се бе заблудил в мъглата, засипан от информация, безпомощен.

Стоя, загледан в младата Мариан Барду, докато не натовариха тялото в колата на моргата, като от време на време издаваше кратки заповеди, разсеяно изслушваше докладите на полицаите, които пристигаха от улица Тампл. Младата жена не беше излизала предишната вечер, тя просто не се бе прибрала от работа. Изпрати двама лейтенанти при работодателя й, без да се надява, че ще научат нещо полезно, и се отправи пеша към Бригадата. Вървя дълго, повече от час, и сви към Монпарнас. Ако само можеше да си спомни кога бе свърнал от правия път.