Фред Варгас - Бягай и не бързай да се връщаш

— Те са различни според часовете на четенето.

— Направете каквото можете. Помолете местните хора да ви помогнат. Съдържателят на кафенето, собственикът на спортния магазин, сестра му, певицата, глашатая — всички, които са в течение.

— Мислите ли, че е тук?

— Мисля. Оттам е тръгнал, там си и остава. Всеки човек си има постоянна бърлога, Декамбре. Прочетете ми отново края.

— Който иска да се предпази от заразата, да има грижата да закачи на вратата си талисмана на кръста с четири остриета, който със сигурност ще прогони от дома му болестта.

— Призив към населението само да си рисува четворки по вратите. Разбърква картите.

— Именно. Казах XVII век, но ми се струва, че за първи път имаме работа с фрагменти, измислени за нуждите на каузата. Създават илюзията, че са верни, но мисля, че не са. Нещо накрая не е както трябва.

— Кое нещо?

— Този „кръст с четири остриета“. Никога не съм срещал подобна формулировка. Авторът явно има предвид четворката, иска всички да са наясно за какво говори, но мисля, че сам е скалъпил пасажа.

— Ако, освен на Льогерн писмото е разпратено и по вестниците, рискуваме да се затрупаме с работа, Декамбре.

— Момент, Адамсберг, само да чуя за корабокрушението.

Декамбре млъкна за около две минути, после се върна на телефона.

— Е? — попита Адамсберг.

— Всички са се спасили — отвърна Декамбре. — Вие на кое заложихте?

— На всички са се спасили.

— Е, поне в това ни провървя днес.

В мига, в който Жос скочи от сандъка си, за да отиде да пие кафе у Дамас, Адамсберг влезе в голямата зала и се изкачи на малката естрада, подготвена му от Данглар. Съдебният лекар вече бе включил диапроектора. Комисарят застана с лице към журналистите и към насочените към него микрофони и каза:

— Да чуя въпросите ви.

Пресконференцията приключи час и половина по-късно. Беше протекла по-скоро добре. Като отговаряше на въпросите спокойно и точка по точка, Адамсберг успя да разсее съмненията относно трите черни трупа. По средата на сеанса обаче срещна погледа на Данглар и по напрегнатото му изражение разбра, че нещата са излезли от контрол. Оперативните работници дискретно напускаха залата. Веднага щом свърши срещата, Данглар го последва в кабинета му и затвори вратата.

— Труп на авеню Сюфрен — съобщи той. — Натикан под една камионетка, гол, а дрехите подредени на купчина до него. Открили са го чак когато шофьорът е потеглил в девет и петнайсет сутринта.

— Дявол да го вземе — каза Адамсберг и се отпусна на стола. — Мъж? На около трийсет?

— Жена. Под трийсетте.

— Единствената ни нишка се скъса. В някой от ония проклети апартаменти ли е живяла?

— На улица Тампл, четиринайсети номер в списъка. Жилищата са били украсени с четворки преди две седмици, с изключение на вратата на жертвата, на втория етаж вдясно.

— Какво знаем вече?

— Казва се Мариан Барду. Неомъжена, родителите й живеят в Корез, един любовник за събота и неделя в Мант и още един за някоя и друга вечер в Париж. Била е продавачка в луксозен магазин за хранителни стоки на улица Бак. Хубава жена, спортен тип, посещавала няколко гимнастически салона.

— Предполагам, че там не се е срещала с Лорион, нито с Виар, нито с Клерк?

— Щях да ви кажа.

— Снощи излизала ли е? Казала ли е нещо на охраната?

— Още не знаем. Воазне и Есталер тръгнаха за дома й. Мордан и Ретанкур ви чакат на авеню Сюфрен.

— Вече не знам кой, кой е, Данглар.

— Това са оперативните ви работници, мъже и жени.

— А младата жена? Удушена ли е била? Гола? С почернена кожа?

— Като другите.

— Изнасилена?

— Надали.

— Авеню Сюфрен. Добре подбрано. Едно от най-пустите места в града нощем. Там можеш да разтовариш четирийсет трупа, без да се притесняваш. Защо според вас е поставена под камиона?

— Мислих по въпроса. Вероятно я е оставил там доста рано вечерта, но не е искал да я открият преди зазоряване. Било за да спази традицията на каруцарите, които са прибирали изхвърлените на улицата тела рано сутрин, било за да намерят трупа след сутрешното издание на новините на Жос. Той получил ли е писмо със съобщение за тази смърт?

— Не. В писмото се дават препоръки как да се предпазим от бедствието. Познайте как.

— С четворки?

— С четворки. Които да си изрисуваме сами като големи момчета.

— Сеячът е прекалено зает с убийствата, така ли? И вече няма време да рисува. Да не би да делегира правата си?

— Не е това — каза Адамсберг, като стана и облече сакото си. — Той просто иска да ни закопае. Представете си, че само една десета от парижани му се подчинят и начертаят на вратата си четворка. Тогава вече няма да можем да различим истинските от спонтанните. Цифрата се рисува лесно, вестниците публикуваха снимката й и я описаха надълго и нашироко, нужно е само внимателно да се прекопира.