Фред Варгас - Бягай и не бързай да се връщаш

— Откъде възнамерявате да започнете?

— Възнамерявам да отида да се наспя, Декамбре.

В петък сутринта още в осем часа в ръководения от комисаря Адамсберг отдел „Убийства“ пристигна подкрепление от дванайсет души. Спешно бяха инсталирани петнайсетина допълнителни телефона, за да се улесни връзката на Бригадата с претоварените районни управления. Няколко хиляди парижани искаха да знаят дали полицията е казала истината за убитите, дали трябва да вземат някакви предпазни мерки и какви са указанията. От Префектурата издадоха заповед до управленията да обръщат внимание на всяко телефонно обаждане и да успокояват паникьорите, които създават най-много неприятности.

Сутрешните вестници не съдържаха нищо, което да поуталожи нарастващото безпокойство. Адамсберг ги бе разтворил на първите страници и разглеждаше заглавията. Общо взето, авторите на статиите преповтаряха казаното по снощните телевизионни новини, като добавяха коментари и снимки, много от които на обърнатата четворка. Някои подсилваха значението на събитието, други бяха по-предпазливи и с по-сдържани заглавия. Всички вестници обаче цитираха изцяло думите на дивизионния комисар Брезийон. И всички публикуваха текстовете на двете последни „особени“. Адамсберг ги препрочете, опитвайки се да се постави на мястото на човек, който ги чете за пръв път в подобен контекст, тоест при наличието на три черни трупа.

Този бич е винаги на разположение и на заповедите на бог, който го изпраща и го прогонва, когато пожелае.

Внезапно се разнесе слух, доста бързо потвърден, че чумата е избухнала в града на две улици едновременно. Разправяха, че двамата (…) били открити с всички най-ясни симптоми на болестта.

Тези няколко реда бяха достатъчни, за да хвърлят в ужас най-наивните, около осемнайсет процента от населението — колкото бяха онези, които се бояха от края на 2000 година. Адамсберг бе изненадан от широкото място, отделено от печата на случая, изненадан и от бързината, с която започваше да се разгаря пожарът, макар да се бе опасявал точно от това още когато откриха първия труп. Чумата, този отминал, покрит с прах, погълнат от историята бич, възкръсваше под перата на журналистите с почти непроменена виталност.

Адамсберг хвърли поглед на стенния часовник — по заповед на Главната дирекция в девет часа трябваше да даде пресконференция. Адамсберг не обичаше нито заповедите, нито пресконференциите, но съзнаваше, че ситуацията го налага. Да успокои духовете, да покаже снимките със следи от удушаване, да опровергае слуховете — такива бяха нарежданията. Съдебният лекар бе дошъл да го подкрепи и освен ако не се появеше нов труп или някоя особено ужасяваща „особена“, комисарят смяташе, че положението е под контрол. Чуваше как зад вратата се увеличава групата на журналистите и се усилва шумът от разговорите.

По същото време Жос съобщаваше морската си прогноза пред забележимо по-голяма от друг път тълпа от хора и се готвеше да прочете „особената“, пристигнала сутринта по пощата. Комисарят беше категоричен — четенето продължава, то е единствената нишка, която ни свързва със сеяча. В напрегнатата тишина Жос обяви номер 20.

— Малък и лесноразбираем трактат за чумата. Съдържащ описанието, симптомите и ефектите на същата с методите и лековете, както предпазни, така и лечебни , многоточие. И ще разпознае, че е болен от споменатата чума, който има по слабините бучки, наричани обикновено бубони, който стрида от треска и замайване, от душевни болести и всякакви лудости, и който види по кожата му да се появяват разширяващи се петна, обикновено наричани пурпур, със синкав, сивкав или черен цвят. Който иска да се предпази от заразата, да има грижата да закачи на вратата си талисмана на кръста с четири остриета, който със сигурност ще прогони от дома му болестта.

Още докато Жос с мъка довършваше дългото описание, Декамбре се обади на Адамсберг и му го прочете.

— Нещата са в разгара си — обобщи Декамбре. — Край с предизвестията. Сеячът описва болестта така, сякаш наистина се е появила в града. Това ми напомня един текст от началото на XVII век.

— Прочетете ми пак края, ако обичате — помоли Адамсберг. — Но по-бавно.

— Хора ли има при вас? Чувам шум.

— Над петдесет журналисти, който вече губят търпение. А при вас?

— Повече народ от обикновено. Почти тълпа с много нови лица.

— Запишете старите. Опитайте се да направите възможно най-пълен списък на редовните слушатели, доколкото си ги спомняте.