Фред Варгас - Бягай и не бързай да се връщаш

След това показаха снимки на белязаните врати със съответните обяснения и свидетелствата на обитателите, площад Едгар Кине и самия дивизионен комисар Брезийон, сниман в кабинета си на Ке-дез-Орфевр, откъдето обяви с цялата необходима сериозност, че всички застрашени от умопобъркания лица са охранявани от силите на реда и че слухът за чумата е най-обикновена измислица на индивида, който в момента се издирва, а черните петна върху телата са направени с буца дървени въглища. Вместо да завършат с тези успокояващи уверения, новините продължиха с кратък документален филм за миналото на чумата във Франция с абсолютно непоносими кадри и коментари.

Адамсберг седна на мястото си доста потиснат и машинално се залови за монументалния си картоф.

Във „Викингът“ бяха увеличили звука на телевизора и Бертен поотложи часа на топлото ястие и на гръмотевицата. Оказал се в центъра на вниманието, Жос отбиваше, доколкото можеше, атаката на въпросите, безупречно подкрепян от Декамбре, запазил пълно самообладание, и от Дамас, който, макар да не знаеше с какво би могъл да помогне, усещаше напрегнатата и сложна ситуация и неотлъчно седеше до левия хълбок на Жос. Мари-Бел беше избухнала в сълзи и още повече увеличи паниката му.

— Чумата ли се е появила? — бе извикала тя, изразявайки страховете на останалите, които не смееха да зададат такъв наивен въпрос.

— Не чу ли? — каза Лизбет със силния си глас. — Не са умрели от чума, удушени са. Не чу ли? Трябва да слушаш внимателно, Мари-Бел.

— А откъде да знаем дали не ни премята онзи дебелак от Префектурата? — каза един мъж на бара. — Да не мислиш, че ако в града има чума, ще бъдат така любезни да ни го съобщят по новините, Лизбет? Да не мислиш, че ни казват всичко, което знаят? Да не си мислиш случайно, че ни казват какво слагат в царевицата и с какво хранят кравите?

— И какво правим ние? — обади се друг. — Плюскаме им царевицата.

— Аз вече не я плюскам — каза една жена.

— С всичките им идиотски опити — подхвана един глас на бара — няма да се учудя, ако пак са сгафили и са изпуснали болестта. Зелените водорасли например… Знаеш ли откъде идват зелените водорасли?

— Тъй, тъй — отвърна друг глас. — И вече нищо не може да се направи. Също като с царевицата и кравите.

— Три жертви, представяш ли си? И как ще я спрат тая работа? Обзалагам се, че и те самите не знаят.

— Не знаят ами — рече един, седнал в края на бара.

— Да му се не види макар — възкликна Лизбет, опитвайки се да надвика останалите, — та те са били удушени!

— Защото на вратите им не е имало четворка — каза един мъж, повдигайки показалец. — Не са били защитени. Обясниха го по телевизията. Не сме сънували, нали?

— Е, ако е така, значи не че нещо са сгафили, ами някой нарочно я е пуснал.

— Напротив, неволно са я изпуснали — продължи твърдо първият. — И има един тип, който се опитва да предпази хората и да ги предупреди. Прави каквото може човекът.

— Защо тогава е пропуснал някои от тях? И защо е изрисувал вратите само в някои сгради?

— Хайде сега, да не е господ? Да няма четири ръце? Нарисувай си ги сам четворките, ако толкова те е шубе.

— Ама да му се не види макар! — пак извика Лизбет.

— Какво се е случило? — свенливо попита Дамас, но никой не му обърна внимание.

— Остави, Лизбет — каза Декамбре, хващайки я за ръката. — Съвсем се побъркаха. Да се надяваме, че през нощта ще се успокоят. Време е да сервираме вечерята, свикай наемателите.

Докато Лизбет събираше овчиците си, Декамбре се отдалечи от бара и се обади на Адамсберг.

— Господин комисар, тук става горещо. Хората взеха да откачат.

— Тук също — каза Адамсберг от масата си в ирландския бар. — Който сее зрители, жъне паника.

— Какво смятате да нравите?

— Да повтарям и пак да повтарям, че тримата мъже са били убити. Кой какво разправя при вас?

— Лизбет е вряла и кипяла и проявява здрав разум. На Льогерн не му пука особено, той се опитва да си запази препитанието и не е тази бурята, която ще го развълнува. Бертен ми изглежда доста разтърсен, Дамас не разбира нищо, Мари-Бел се тресе от нерви. Останалите се държат както може да се очаква — всичко крият от нас, нищо не ни казват и сезоните не са каквито бяха някога. Когато зимата е топла, вместо да е студена; лятото е хладно, вместо да е горещо, и така е и с пролетта, и с есента.

— Ще ви се отвори много работа, съветнико.

— И на вас, господин комисар.

— Вече не знам кое точно ми е работата.