Фред Варгас - Бягай и не бързай да се връщаш

— Господин комисар? — произнесе задъхан глас. — Сержант Гардон от нощния екип. Два трупа на тротоара в дванайсети район, единият на улица Ротанбур, другият недалеч оттам, на булевард Су. Проснати голи на плочите и намазани с пепел. Двама мъже.

Към обяд двете тела бяха вдигнати и отнесени в моргата, а движението възстановено. Поради мястото, където бяха намерени, нямаше никаква надежда тези черни трупове да убегнат от вниманието на общественото мнение. Щяха да бъдат показани още същата вечер в телевизионните новини, а на другия ден да се появят в пресата. Нямаше как да се прикрие самоличността на жертвите и да не се направи връзка с жилищата им на улица Пуле и на улица Турвил. Две сгради, изрисувани с четворки, с изключение на две врати — техните. Двама мъже, на трийсет и една и трийсет и четири години, единият женен с деца, другият живеел с приятелката си. Три четвърти от оперативните работници се разпръснаха из столицата, едни търсеха свидетели около мястото, където бяха открити труповете, други отново обикаляха двете сгради мишени и разпитваха обитателите, с цел да изровят каквато и да е информация, свързваща новите жертви с Рене Лорион. Последната четвърт залягаше на компютрите, пишеше рапорти и въвеждаше новите данни.

С наведена глава, облегнат на стената в кабинета си недалеч от прозореца, откъдето можеше да следи през новопоставените решетки несекващото движение по тротоара, Адамсберг се опитваше да събере в едно вече натежалата маса от данни за убийствата и другите подробности. Струваше му се, че тази маса е станала прекалено обемиста за мозъка само на един човек, поне за неговия, че вече не успява да схване контурите й, че се задушава под нея. Объркваше се, не съумяваше да проследи накъде водят съдържанието на „особените“, дребният бизнес от площад Едгар Кине, съдебните досиета на Льогерн и Дюкуедик, разположението на белязаните сгради, самоличността на жертвите, съседите им, роднините им, пепелта, бълхите, пликовете, лабораторните анализи, мнението на съдебния лекар, характеристиките на убиеца. За първи път имаше чувството, че може би Данглар е прав със своя компютър, а не той с навика си да брои гаргите.

Две нови жертви за една нощ, двама мъже едновременно. След като ченгетата охраняваха вратите им, значи убиецът просто ги е привлякъл навън, за да ги екзекутира, заобикаляйки препятствието със същата лекота, с която германците бяха прекосили непревземаемата линия Мажино, прелитайки над нея със самолет, докато французите вардеха пътищата. Двамата сержанти, които охраняваха апартамента на Жан Виар, убития от улица Ротанбур, го бяха видели да излиза в двайсет часа и трийсет минути. Не можеш да попречиш на човека да отида на среща, нали? Още повече че въпросният Виар не бил ни най-малко впечатлен „от тези тъпи четворки“, както обяснил на охраната. Другият мъж, Франсоа Клерк, напуснал дома си в десет часа, за да „се поразтъпче“. Задушавал се с тези ченгета пред вратата му, времето било хубаво, искал да излезе да пийне нещо. Не можеш да попречиш на човека да се почерпи, нали? И двамата бяха удушени като Лорион, единият около час преди другия. Серийно избиване. После труповете са били пренесени, най-вероятно заедно, в кола, където са ги съблекли и намазали с пепел. Накрая убиецът ги бе изхвърлил с всичките им вещи насред улицата в дванайсети район в края на Париж. Сеячът не е искал да рискува, затова този път не ги бе положил по християнски по гръб и със скръстени ръце. Лежаха така, както бяха паднали. Адамсберг предполагаше, че необходимостта да претупа последния етап едва ли се е харесала на убиеца. В късната нощ никой не бе забелязал нищо. Със своите два милиона жители столицата понякога е пуста като планинско село, особено през седмицата в четири часа сутринта. Столица или не, на булевард Су спят също като в Пиренеите.

Единствената новина бе, че ставаше дума за трима прехвърлили трийсетте мъже. Това едва ли беше най-значимият общ знаменател, на който можеха да се надяват. В останалото, жертвите не си приличаха по нищо. Жан Виар не беше зубрил в професионално училище в предградията като първата жертва. Роден в един от най-богатите квартали, той работеше като инженер по информатика и бе женен за адвокатка. Произходът на Франсоа Клерк бе по-скромен. Той беше едър, широкоплещест мъж, снабдител на голям търговец на вино.

Без да се отлепя от стената, Адамсберг потърси съдебния лекар, който аутопсираше трупа на Виар. Докато го викаха, комисарят разлисти бележника си, за да намери името на лекаря. Ромен.