Фред Варгас - Бягай и не бързай да се връщаш

— Мисля, че се опитва да ни заблуди. Всъщност знае, че бълхите не могат да убият никого и затова убива сам.

— Не е сигурно. Добре ще е да приберете всички бълхи, които подскачат у Лорион.

— И как да стане това?

— Най-простият начин е да влезете в апартамента с едно-две морски свинчета и да ги оставите да се поразходят пет минути. Ще оберат всичко, което е останало. После бързо ги натиквате в чувала и право в лабораторията. След което дезинфектирате мястото. Щом веднъж са хапали, тези бълхи тръгват на разходка. Затова трябва да ги пипнете, докато обядват.

— Хубаво — каза Адамсберг, като си записа стратегията. — Благодаря за помощта, Вандуслер.

— Още две неща — каза Марк, докато го изпращаше до вратата. — Вашият сеяч на чума не е чак толкова добър чумолог. Ерудицията му си има граници.

— Сбъркал ли е някъде?

— Да.

— Къде?

— Пепелта, „черната смърт“. Изразът е само образ, произлязъл от погрешен превод. Pestis atra е означавало „ужасна смърт“, а не „черна смърт“. Телата на чумавите никога не са били черни. По тях е имало някое и друго синкаво петно и толкова. Това е по-късно появил се мит, популярна и всеобща грешка. Всички смятат така, но грешат. Когато вашият човек е намазал тялото с пепел, той е сбъркал. Всъщност е направил огромен гаф.

— Така ли? — каза Адамсберг.

— Не се вълнувайте, господин комисар — каза Люсиен на излизане от стаята. — Марк е педант като всички медиевисти. Увлича се по подробностите и не забелязва основното.

— А то е?

— Насилието, господин комисар. Човешкото насилие.

Марк се усмихна и се отдръпна, за да пусне да мине Люсиен.

— С какво се занимава вашият приятел? — попита Адамсберг.

— Първата му професия е да дразни хората, но за нея не получава заплата. Работи на доброволни начала. Вторият му избор е съвременната история, специалист е по Първата световна война. Имаме големи спорове по периодизацията.

— А, ясно. Кое е второто нещо, което искахте да ми кажете?

— Нали търсите човек с инициали CLT?

— Това е сериозна следа.

— Откажете се от нея. CLT е просто съкращение на трите прословути наречия.

— Моля?

— На практика всички трактати за чумата го цитират като най-добра препоръка: Cito, longe fugeas et tarde redeas . Ще рече: Бягай бързо, дълго и се върни късно. С други думи, плюй си на петите и хич не се връщай. Това е прочутото „лекарство на трите наречия“: Cito, Longe, Tarde . Бързо, Далече, Късно. CLT.

— Бихте ли ми го записали? — помоли Адамсберг, като му подаде бележника си.

Марк надраска няколко реда.

— CLT е съветът, който вашият убиец дава на хората, като заедно с това ги предпазва с четворката — обясни Марк, връщайки бележника.

— Бих предпочел да са инициали — каза Адамсберг.

— Разбирам. Ще ме държите ли в течение? За бълхите?

— Толкова ли ви интересува разследването?

— Не е там въпросът — усмихна се Марк. — Но може да имате някоя Nosopsyllus fasciatus по вас. В такъв случай може и аз да съм прихванал. И останалите също.

— Ясно.

— Това е друго лекарство против чума. Хвани ги бързо и се измий добре. ХБИ.

На излизане Адамсберг срещна русия великан и го спря, за да му зададе само един въпрос.

— Едните бяха бежови — отговори Матиас — със сив кант, а другите сини на мидички.

Адамсберг напусна леко зашеметен къщата на улица Шасл през неподдържаната градина. На света съществуваха хора, които знаеха огромно количество изумителни неща. Които бяха слушали какво им говорят в училище, а после бяха продължили да трупат знания с вагони. Знания за един друг свят. Хора, прекарващи живота си със сеячи на чума, помади, латински бълхи и чудновати съкращения. И беше напълно убеден, че това е само незначителна част от вагоните, разтоварени в главата на Марк Вандуслер. Вагони, които като че ли не му помагаха да се справя с живота по-добре от когото и да било. Днес обаче щяха да помогнат — съдържанието им бе от жизненоважно значение.

В Бригадата бяха пристигнали нови факсове от лабораторията и Адамсберг бързо ги прегледа — върху „особените“ нямаше никакви отпечатъци, освен тези на глашатая и на Декамбре, идентифицирани върху всички обяви.

— Щях да се учудя, ако Сеячът си беше оставил пръстите върху посланията — каза Адамсберг.

— Защо дава пари за подобни пликове? — попита Данглар.

— Въпрос на церемониал. За него всяко послание е скъпоценно. И не би използвал пролетарски пликове. Скъпата опаковка съответства на възвишеното действие. Защото не става дума за действие на кой да е, ваше или мое, Данглар. Нали не си представяте един голям готвач да ви сервира волован в пластмасова чиния. Е, същото е. Пликът е на висотата на жеста — изискан.