Фред Варгас - Бягай и не бързай да се връщаш

— Матиас би могъл да лъже, естествено — каза Марк Вандуслер. — Но ако искате, разпитайте ни поотделно за цвета на чаршафите. А датите са точни. Взех бельото същата сутрин от госпожа Тусен, авеню Клиши, номер 22, можете да проверите. Изпрах го и го изсуших през деня и го изгладихме вечерта. Два светлосини чаршафа на мидички и два кафеникави със сиви кантове.

Адамсберг поклати глава. Безупречно домашно алиби. Този младеж разбираше от спално бельо.

— Добре — каза той. — Ще ви разкажа накратко за какво става дума.

Тъй като говореше бавно, потрябваха двайсет и пет минути, за да изложи случая с четворките, с Глашатая и с вчерашното убийство. Двамата Вандуслер внимателно слушаха. Марк често поклащаше глава, сякаш за да потвърди, че всичко се е случило точно така.

— Сеяч на чума — заключи той, — ето какво ви е сполетяло. И в същото време закрилник. Следователно човек, който се смята за господар. Имало е такива, но предимно са ги измисляли с хиляди.

— Тоест? — попита Адамсберг, като отвори бележника си.

— При всяка чумна епидемия — обясни Вандуслер — ужасът е бил такъв, че хората са търсели, освен бог, кометите и инфектирания въздух, които не са могли да накажат, земни виновници за болестта. Търсели са сеячи на чума . Обвинявали са някои хора, че разпространяват бича божи с помади, кремове и различни препарати, с които мажели звънците, ключалките, перилата, фасадите. Нещастникът, непредпазливо докоснал някоя къща, бил обречен на смърт. Обесили сума народ. Наричали ги сеячи, мазачи, без нито веднъж да се запитат какъв интерес би имал човек да върши подобно нещо. В случая имате работа със сеяч, без сянка от съмнение. Само че май не сее безразборно. Напада един и предпазва останалите. Смята се за бог и борави с бича божи. Като бог избира онези, които желае да извика при себе си.

— Търсихме връзка между застрашените. Засега не откриваме такава.

— Щом има сеяч, значи има семе. С какво си служи? Открихте ли следи от помада по чистите врати? По ключалките?

— Не сме търсили. А и защо му е материал, след като удушава жертвата си?

— Предполагам, че по неговата логика той не е убиец. Ако искаше да убива сам, нямаше да използва цялата тази история с чумата. Той си служи с буфер, който го отделя от жертвите му. Чумата убива, не той.

— Оттам и обявите.

— Да. Той демонстративно изкарва на сцената чумата и я обявява за единствен виновник за случващото се. И му трябва семе, задължително.

— Бълхите — предположи Адамсберг. — Вчера помощника ми го изпохапаха бълхи в дома на жертвата.

— Мили боже, бълхи? В дома на мъртвия е имало бълхи?

Марк рязко се изправи с ръце в джобовете на панталона си.

— Какви бълхи? — попита нервно. — Котешки?

— Нямам представа. Изпратих дрехите в лабораторията.

— Ако са котешки или кучешки, няма страшно — поясни Марк, обикаляйки около масата. — Те не са опасни. Но ако са от плъх, ако онзи е заразил бълхи от плъх и ги пуска на свобода, това вече е катастрофа.

— Наистина ли са опасни?

Марк изгледа Адамсберг, сякаш го бе попитал какво мисли за полярните мечки.

— Ей сега ще се обадя в лабораторията — каза Адамсберг.

Отдръпна се, за да телефонира, а Марк направи знак на Люсиен да вдига по-малко шум, докато прибира чиниите.

— Да, точно така — казваше Адамсберг. — Свършихте ли? Какво е името? Кажете го по букви, за бога.

Адамсберг написа в бележника си едно N, после O, след което се затрудни да продължи. Марк взе молива от ръката му и дописа започнатата дума: Nosopsyllus fasciatus . После добави една въпросителна. Адамсберг кимна.

— Добре, записах го — каза той на ентомолога.

Марк бе написал още: бацилоносители ?

— Занесете ги в бактериологията — допълни Адамсберг. — Търсим чумни бацили. Кажете им да действат светкавично, вече имам ухапан човек. И гледайте да не плъзнат из лабораторията. Да, на същия номер. Цяла нощ.

Адамсберг прибра мобилния телефон във вътрешния си джоб.

— В дрехите на помощника ми е имало две бълхи. Не са били човешки, а…

— Nosopsyllus fasciatus , бълхи на плъхове — каза Марк.

— В плика, който взехме от дома на мъртвия, имаше още една, умряла. От същия вид.

— Значи така ги внася.

— Да — каза Адамсберг, като на свой ред се залови да обикаля масата. — Отваря плика и пуска бълхите в апартамента. Но не вярвам, че тези проклети бълхи са били заразени. Мисля, че и това е символично.

— Обаче така се е увлякъл в символиката, че е изровил бълхи от плъх. Което не е толкова лесно.