Фред Варгас - Бягай и не бързай да се връщаш

— Всички да напуснат сградата в осемнайсет часа заради дезинфекцията — обяви той. — Като се приберете, изкъпете се, измийте си косата и пуснете всичките си дрехи, до една, в пералнята на температура 60 градуса. Причина: изтребване на евентуалните бълхи.

Хората зашумяха, позасмяха се.

— Това е заповед — каза Адамсберг, — която важи за всички, особено за тримата, които бяха с мен у Лорион. Някой от вас да са го хапали вчера бълхи?

Вдигна се един пръст, този на Керноркян, и всички го загледаха с любопитство.

— Лейтенант Керноркян — обяви той.

— Успокойте се, лейтенант, имате си компания. Капитан Данглар също са го нахапали.

— Шейсет градуса — обади се един глас. — Отиде ми ризата.

— Другата възможност е огънят — каза Адамсберг. — Който реши да не изпълни заповедта, се излага на риск от потенциална чума. Казвам потенциална. Убеден съм, че бълхите, които убиецът е пуснал у Лорион, са здрави и символични като всичко останало. Но мярката си остава задължителна. Бълхите хапят главно нощем, затова настоявам изрично да извършите операцията веднага щом се приберете. След това напръскайте апартаментите си, флаконите са на ваше разположение в склада.

Комисарят се обърна към Ноел и Воазне и им подаде един лист.

— Утре проверете алибитата на тези четирима научни работници. И четиримата са чумолози, следователно са заподозрени. Вие — добави той, сочейки към усмихнатия мъж с посивелите коси.

— Лейтенант Меркаде — каза полицаят, като се понадигна от стола.

— Меркаде, вие ще проверите тази история с чаршафите на госпожа Тусен на авеню Клиши.

Адамсберг подаде друг лист, който премина от ръка на ръка, докато стигне до Меркаде. После посочи към пухкавото и плахо лице със зелените очи и към скования сержант от Гранвил.

— Сержант Ламар — каза бившият жандарм, като се изправи и зае стоика мирно.

— Сержант Есталер — обяви пухкавото лице.

— Вие ще обиколите двайсет и деветте сгради и отново ще огледате чистите врати. Цел: откриване на помада, мас или друго мазило, нанесено върху ключалката, звънеца или дръжката на вратата. Вземете предпазни мерки, сложете си ръкавици. Кой работи по двайсет и деветимата?

Вдигнаха се четири ръце — на Ноел, Данглар, Жюстен и Фроаси.

— Какво открихте? Някаква връзка?

— Никаква — каза Жюстен. — Нито една от данните не се препокрива с друга.

— Живеещите на Жан-Жак Русо?

— Никакъв резултат. Никой не е видял непознат човек в сградата. Съседите не са чули нищо.

— Кодът на входната врата?

— Няма проблем. Цифрите му са толкова изтъркани, че едва се четат. Комбинациите са сто и двайсет и могат да се изпробват за пет минути.

— Кой е разговарял с обитателите на останалите двайсет и осем сгради? Някой забелязал ли е художника?

Заядливата жена с масивното лице решително вдигна ръка.

— Лейтенант Ретанкур — представи се тя. — Никой не е виждал художника. Той очевидно действа нощем и четката му не вдига шум. Придобил е опит и операцията не му отнема повече от половин час.

— Кодовете?

— По много от цифрите открихме следи от пластилин, господин комисар. Той взема отпечатъци и открива мазните цифри.

— Затворническа хитрост — каза Жюстен.

— Всеки може да се сети — възрази Ноел.

Адамсберг погледна стенния часовник.

— Без десет — каза той. — Тръгваме.

Адамсберг се събуди в три през нощта от звъна на телефона — обаждаха се от лабораторията.

— Няма бацил — обяви един уморен глас. — Пробите са отрицателни. Нито в бълхите от дрехите, нито в тези от плика, нито в дванайсетте от дома на Лорион. Здрави и чисти като младенци.

Адамсберг изпита краткотрайно облекчение.

— Всички ли са бълхи от плъхове?

— Всички. Пет мъжки, десет женски.

— Отлично. Пазете ги като очите си.

— Те са мъртви, господин комисар.

— Никакви цветя и венци. Дръжте ги в епруветки.

Седна на леглото, запали нощната лампа и прекара ръце през косата си. После се обади на Данглар и Вандуслер, за да ги информира за резултата. Един по един набра всички номера на останалите агенти от Бригадата, след това звънна на съдебния лекар и на Девияр. Никой не се оплака от това, че го будят посред нощ. Вече съвсем се бе объркал с всички тези агенти, а и не беше попълвал бележника си. Не му бе останало време за това, нито дори да се обади на Камий, за да се срещнат. Имаше чувството, че сеячът на чума няма да го остави да се наспи.

В седем и половина, докато вървеше от Маре към Бригадата, му се обадиха по мобилния.