Фред Варгас - Бягай и не бързай да се връщаш

— Да не се хващаме за думите.

— Аз обичам да се хващам за думите.

— Забелязах.

Декамбре спря пред висок портал.

— Стигнахме — каза.

Жос огледа фасадата.

— Има нужда от сериозен ремонт бараката им.

Декамбре се подпря на стената и скръсти ръце.

— Какво? — каза Жос. — Бием отбой, а?

— Срещата ни е след шест минути. Часът си е час. Той сигурно е достатъчно зает.

Жос се облегна до него и зачака.

Покрай тях мина човек със сведен към земята поглед и с ръце в джобовете и спокойно влезе през портала, без да погледне към двамата мъже.

— Мисля, че това е той — прошепна Декамбре.

— Дребният брюнет? Майтапите се. Стара сива фланела, смачкано сако, дори косата не си е подстригал. Като за цветар на кея Нарбон става, но за комисар, да ме прощавате.

— Казвам ви, че е той — настоя Декамбре. — Познавам походката му. Поклаща се, като ходи.

Декамбре продължи да поглежда часовника си, докато не изтекоха шестте минути, след което поведе Жос към сградата.

— Помня ви, Дюкуедик — каза Адамсберг, след като покани двамата посетители в кабинета си. — Всъщност не, прегледах досието ви, след като ми се обадихте, и тогава си спомних за вас. Бяхме си говорили двамата, навремето нещата не вървяха добре за вас. Мисля, че ви посъветвах да се откажете от професията си.

— Така и направих — каза Декамбре високо заради трясъка на бормашините, който Адамсберг като че ли не забелязваше.

— Намерихте ли някаква работа, след като излязохте от затвора?

— Станах съветник — отвърна Декамбре, като премълча за стаите под наем и дантелата.

— Данъчен?

— По нещата от живота.

— А, да — замислено каза Адамсберг. — Защо не. Имате ли клиентела?

— Не се оплаквам.

— За какво ви разказват хората?

Жос започна да се пита дали Декамбре не е сбъркал адреса и дали на това ченге му се случва от време на време и да поработи. На масата му нямаше компютър, а по столовете и на пода бяха разпилени листове, покрити с бележки или рисунки. Комисарят стоеше прав, облегнат на бялата стена с ръце на кръста и гледаше Декамбре изотдолу с наведена глава. Жос реши, че очите му са с цвета и консистенцията на кафявите и хлъзгави водорасли, които се увиват около витлото — меки, но и неуловими, лъскави, но без блясък, без очертания. Кръглите везикули на тези водорасли се наричаха поплавъци и според Жос думата напълно подхождаше за очите на комисаря. Поплавъците му бяха приютени под гъсти и рошави вежди, които образуваха над тях нещо като скални козирки. Извитият нос и ъгловатите черти внасяха известна твърдост в ансамбъла.

— Ами главно за любов — обясни Декамбре. — Или им е в повече, или не им стига, или изобщо я няма, или не е каквато я искат, или пък вече са я загубили заради всичките тези…

— Усложнения — прекъсна го Адамсберг.

— Усложнения — потвърди Декамбре.

— Виждате ли, Дюкуедик — каза Адамсберг, като се отлепи от стената и отмерено закрачи из стаята, — тук сме специализирана бригада по убийствата. Така че, ако някогашната ви история има продължение, ако някой ви безпокои по един или друг начин, аз не…

— Не — прекъсна го Декамбре. — Не става дума за мен. Но не става дума и за убийство. Поне не още.

— Заплахи?

— Може би. Анонимни обяви, предвещаващи смърт.

Жос опря лакти на бедрата си. Започваше да става забавно — май нямаше да се оправи лесно многознайкото с неговите смътни тревоги.

— На определено лице? — попита Адамсберг.

— Не. Предизвестия за всеобщо унищожение, за катастрофа.

— Тъй — рече Адамсберг, като продължи да се разхожда. — Проповедник от третото хилядолетие? Който вещае какво? Апокалипсис?

— Чума.

— Виж ти — каза Адамсберг след кратка пауза. — Това е по-оригинално. А как ви го съобщава? По пощата? По телефона?

— По господина — каза Декамбре и посочи Жос с почти церемониален жест. — Господин Льогерн е глашатай по професия като прапрадядо си. Чете кварталните новини на кръстовището Едгар Кине и Деламбр. Той ще ви обясни по-добре.

Адамсберг се обърна към Жос с леко отегчено изражение.

— С две думи — започна Жос — хората, които имат нещо да кажат, ми оставят бележки и аз ги чета. Не е кой знае каква философия. Трябват ти силен глас и точен график.

— И? — попита Адамсберг.

— Всеки ден, а сега вече и два или три пъти на ден — подзе Декамбре — господин Льогерн получава кратки текстове, които вещаят появата на чума. И всяко съобщение ни приближава до избухването на епидемията.