Фред Варгас - Бягай и не бързай да се връщаш

Поради което Данглар облече сакото си, без да мигне, и тръгна с Адамсберг по улиците, за да чуе от него разказа на стария Дюкуедик.

Двамата мъже стигнаха до площад Едгар Кине преди шест часа точно за вечерното издание. Адамсберг обходи кръстовището, набеляза си ориентири, вдъхна въздуха на мястото, локализира къщата на Дюкуедик, синята урна, закачена на платана, магазина за спортни стоки, където Льогерн влезе със сандъка си, както и кафе-ресторанта „Викингът“, който Данглар забеляза на минутата и където избра да влезе и повече да не излезе. Адамсберг му почука на прозореца, за да му сигнализира, че Льогерн пристига. Изслушването на устния вестник нямаше да му донесе нищо, знаеше си. Просто искаше да има точна представа за мястото, където се четат обявите.

Гласът на бретонеца го изненада — мощен, мелодичен, той стигаше без усилие от единия до другия край на площада. Този глас, помисли си Адамсберг, допринасяше много за гъстата тълпа, която се събираше наоколо.

— Едно — започна Жос, на когото присъствието на Адамсберг не бе убягнало. — Продавам пчеларско оборудване с два кошера. Две: Хлорофилът се произвежда сам и дърветата не се хвалят с това. Просто пример за фукните.

Адамсберг се учуди. Не бе разбрал втората обява, но публиката не изглеждаше недоумяваща и сериозно очакваше продължението. Сигурно по силата на навика. Като за всяко нещо, и за доброто слушане явно бе необходима тренировка.

— Три — продължи Жос невъзмутимо. — Сродната душа е добре дошла, по възможност да е привлекателна, ако не е, толкова по-зле. Четири: Елен, все още те чакам. Вече няма да ти посягам: Бернар, отчаян. Пет: Кучият син, който ми е откачил звънеца, го очаква неприятна изненада. Шест: 750 FZX92, 39 000 км, нови гуми и спирачки, напълно постегната. Седем: Какво сме ние, но какво сме точно? Осем: Предлагам дребни изискани шивашки услуги. Девет: Ако някой ден се наложи да се преместим на планетата Марс, вървете без мен. Десет: Продавам пет касети зелен фасул. Единайсет: Да се клонира човешко същество? Мисля, че и тика има достатъчно кретени на земята. Дванайсет: …

Адамсберг започваше да се унася от литанията на глашатая, като в същото време наблюдаваше малката група — някои записваха нещо на листче, други гледаха глашатая, без да мърдат, с чанта в ръка, сякаш си почиваха след работа. Льогерн продължи с прогнозата за следващия ден, като първо хвърли бърз поглед на небето, после с морската прогноза — западен вятър, който ще се усили вечерта, и явно всички останаха доволни. След това отново дойде ред на практически и метафизически послания и Адамсберг се събуди, когато видя Дюкуедик да се раздвижва някъде към обява №16.

— Седемнайсет — продължи глашатаят. — Този бич съществува някъде и съществуването му е следствие от сътворението, тъй като не се създава нищо ново и няма нищо съществуващо, което да не е било създадено.

Глашатаят бързо погледна към Адамсберг, за да му даде знак, че току-що е прочел „особената“, и премина към №18: Рисковано е да се пуска да расте бръшлян по междинните стени. Адамсберг изслуша всичко до края, включително неочаквания разказ за пътуването на „Луиз Жени“, френски параход, от 546 тона, натоварен с вино, алкохолни напитки, сухи плодове и консерви, обърнал се при Бас-оз-Ерб и заседнал при Пен Бра, целият екипаж загинал, с изключение на кучето. Последната новина предизвика въздишки на задоволство или яд и частично придвижване към „Викингът“. Глашатаят вече скачаше на земята и грабваше естрадата си — вечерното издание бе свършило. Доста объркан, Адамсберг се обърна към Данглар, за да му поиска мнението, но Данглар най-вероятно бе отишъл да допие необезпокояван чашата си. Адамсберг го откри облакътен на бара във „Викингът“ с ведро изражение на лицето.

— Изключителен калвадос — изкоментира Данглар, като посочи с пръст чашката си. — Измежду най-добрите, на които съм попадал.

Някой постави ръка на рамото на Адамсберг. Дюкуедик му направи знак да го последва на масата в дъното.

— След като сте дошли насам — рече той, — най-добре да ви кажа, че тук никой не знае истинското ми име, освен глашатая. Разбирате ли? Тук се наричам Декамбре.

— Момент — каза Адамсберг, записвайки името в бележника си.

Чума, Дюкуедик, Белокос равно на Декамбре.

— Видях, че записвате нещо по време на четенето — каза Адамсберг, прибирайки бележника в джоба си.

— Обява №10. Смятам да купя зеления фасул. Тук се намират качествени и не много скъпи продукти. Колкото да „особената“…