Фред Варгас - Бягай и не бързай да се връщаш

— Обаждам се по повод на една рисунка — продължи Адамсберг. — По-скоро графема, доста загадъчна. Камий каза, че е виждала нейна репродукция у Марк Вандуслер, в една от книгите му.

— Много е възможно — каза гласът. — Но трябва да не е твърде млада.

— Моля?

— Марк се интересува само от средновековието — поясни гласът с едва доловимо презрение. — Рядко стига дори до XVI век. Предполагам, че не това е полето ви на действие в Криминалната.

— Човек никога не знае.

— Добре — каза гласът. — Да ми опишете обекта?

— Ако приятелят ви знае какво означава тази рисунка, би могъл да ни направи голяма услуга. Имате ли факс?

— Да, на същия номер.

— Чудесно. Ще ви изпратя скицата и ако Вандуслер има някаква информация, нека бъде любезен да ми я изпрати.

— Много добре — каза гласът. — Взводът е на разположение. Заповедта ще бъде изпълнена.

— Господин… — каза Адамсберг в мига, когато другият щеше да затвори.

— Деверноа, Люсиен Деверноа.

— Бързо е. Всъщност е много спешно.

— Разчитайте на бързината ми, господин комисар.

И Деверноа затвори. Адамсберг в недоумение остави слушалката. Можеше да се каже, че този леко високомерен Деверноа не се смущаваше от ченгетата. Може би беше военен.

До дванайсет и половина Адамсберг стоя неподвижен до стената с поглед, впит в непомръдващата факс машина. След това раздразнено излезе да походи и да си вземе нещо за ядене. Какво да е, някъде по улиците около Бригадата, които постепенно опознаваше. Сандвич, домати, хляб, плодове, паста. Според настроението му, според магазините, въпреки здравия разум. Нарочно се влачеше по улиците с домат в едната ръка и хляб с орехи в другата. Изкушаваше се да прекара деня навън и да се върне на работа чак утре. Но Вандуслер може да е обядвал у дома си. В такъв случай имаше шанс да получи отговор и да приключи с тази паянтова постройка от фантазии. В петнайсет часа влезе в кабинета си, метна сакото на един стол и се обърна към апарата. Там го очакваше паднал на земята лист.

Господине,

Обърнатата четворка, която ви интересува, е точна репродукция на цифрата, с която на някои места в стари времена са бележели вратите и горния праг на прозорците по време на чума. Смята се, че произходът й е античен, но християнската култура я е възприела, тъй като е разпознавала в знака кръст, начертан, без да се вдига ръката. Това е търговска цифра, както и печатарска цифра, но е известна главно като талисман срещу чумата. Хората се предпазвали от бедствието, като я рисували на вратата на жилището си.

С надежда, че с тази информация отговарям на въпроса ви, моля приемете, господин комисар, цялото ми уважение.

Адамсберг се облегна на масата с наведена глава и увиснал в ръката факс. Обърнатата четворка — талисман срещу чумата. Трийсетина вече белязани сгради в града, а посланията в кутията на глашатая с лопата да ги ринеш. Утре англичанинът от 1665 г. щеше да види първия труп. Адамсберг намръщено влезе в кабинета на Данглар, като мачкаше парчетата мазилка по пътя си.

— Данглар, вашият художник ни разиграва.

Адамсберг остави факса на масата на Данглар, който предпазливо го прочете. После го препрочете.

— Да — каза той. — Сега си спомням за моята четворка. В кованото желязо на балкона на търговския съд в Нанси. Две четворки, едната обърната.

— И какво правим с художника ви, Данглар?

— Вече ви казах. Отстраняваме го.

— И все пак?

— Заместваме го. С някакъв чудак, който се бои от чумата като от чума и предпазва вратите на съгражданите си.

— Не се бои. Предрича я, подготвя я. Стъпка по стъпка. Инсталира механизма си. Може да го задвижи утре или тази нощ.

Данглар имаше много дълга практика с лицето на Адамсберг, което можеше да преминава от почти безжизнено състояние, угаснало като залят с вода огън, към състояние на буйно пламтене. Тогава светлината успяваше да се разпростре по мургавата му кожа чрез някакъв тайнствен технически способ. В подобни пожарни моменти Данглар знаеше, че всяко отричане, всеки скептицизъм, най-убедителните логически аргументи биха се изпарили при съприкосновението с жаравата. Затова предпочиташе да си ги пести за по-хладно време. Заедно с това, точно в тези моменти Данглар се сблъскваше със собствените са парадокси — ирационалните убеждения на Адамсберг разтърсваха темелите на здравия му разум и му носеха странно успокоение. Тогава слушаше почти пасивно, отнесен от рояк идеи, за които не беше отговорен. Начинът на изразяване на Адамсберг, който в други случаи го изкарваше от търпение, сега го водеше на желано пътешествие с бавния си ритъм, с ниската си и мека звучност, с повтарящите се и кръжащи формули. Опитът твърде често му бе показвал, че тръгвайки от някакво неоформено вдъхновение, Адамсберг улучваше истината право в сърцето.