Фред Варгас - Бягай и не бързай да се връщаш

— „Особената“?

— Обявата на смахнатия. За пръв път се появи името на чумата, все още замаскирано като „бич“. Това е едно от наименованията й, има и много други. Смъртоносната, инфекцията, заразата, бубонната болест, злото… Опитвали са се да избягват истинското й име, толкова са се бояли от нея. Онзи продължава да напредва. Вече почти я е назовал и наближава целта.

Руса млада жена, дребничка, с прибрани на тила къдрави коси, се приближи до Декамбре и свенливо го докосна по ръката.

— Мари-Бел? — каза той.

Младата жена се повдигна на пръсти и го целуна по бузата.

— Благодаря — усмихна се тя. — Знаех, че ще успеете.

— Няма защо, Мари-Бел — усмихна се и Декамбре.

Младата жена махна с ръка за довиждане и си тръгна, хванала под ръка висок брюнет с дълги до раменете коси.

— Много е хубава — каза Адамсберг. — Какво сте направили за нея?

— Накарах брат й да облече пуловер и повярвайте ми, никак не беше лесно. През ноември ще дойде ред на якето. Работя по въпроса.

Адамсберг се отказа да разбира, усещайки, че навлиза в лабиринтите на квартален живот, който ни най-малко не го интересуваше.

— Още нещо — каза Декамбре. — Открили са ви. На площада имаше хора, които знаеха, че сте ченге. Не мога да си обясня как са разбрали — додаде той, като го огледа от горе до долу.

— Глашатаят?

— Може би.

— Не е страшно. Може би дори е добре.

— Онзи там помощникът ви ли е? — попита Декамбре, като посочи Данглар с глава.

— Капитан Данглар.

— Бертен, високият нормандец, който държи бара, в момента го запознава с подмладяващите свойства на домашния си калвадос. Като гледам с каква скорост действа вашият капитан, след има-няма четвърт час ще се е подмладил с петнайсет години. Само ви казвам, за да ви предупредя. Знам от опит, че калвадосът е изключителен, но ви прави неработоспособен през цялата следваща сутрин.

— Данглар и така често е неработоспособен през цялата сутрин.

— А, добре. Нека все пак знае, че става дума за, меко казано, особен алкохол. Човек става не само неработоспособен, но и оглупява, затъпява, превръща се в нещо като охлюв в слузта си. Изумителна мутация.

— Мъчително ли е?

— Не. Все едно сте във ваканция.

Декамбре се сбогува и излезе, предпочитайки да не стиска ръката на ченге пред всички. Адамсберг продължи да наблюдава как Данглар се връща назад във времето и към осем часа насила го накара да седне на маса и да погълне нещо солидно.

— Защо? — осведоми се Данглар с достойнство и разконцентриран поглед.

— За да имате какво да повръщате през нощта. Иначе ще ви боли корем.

— Чудесна идея — каза Данглар. — Да хапнем тогава.

Адамсберг взе такси пред бара, за да отведе Данглар у дома му, след това каза да го закарат под прозорците на Камий. От тротоара се виждаше осветения стъклен покрив на ателието, което тя държеше на тавана. Облегнат на капака на една кола, той постоя няколко минути, загледан в тази светлина, с уморени клепачи. Абсурдният и уморителен ден щеше да се разтвори в тялото на Камий и скоро от фантасмагорията с чумата щяха да останат само парчета, после полупрозрачни късове, после нищо.

Изкачи седемте етажа и безшумно влезе. Когато композираше, Камий оставяше вратата открехната, за да не я прекъсват насред такта. Седнала пред синтезатора си, със слушалки на ушите и ръце върху клавишите, тя му се усмихна и му направи знак с глава, че още не е свършила. Адамсберг остана прав, заслушан в нотите, които се дочуваха от слушалките, и зачака. Младата жена поработи още десетина минути, после свали слушалките и изключи апарата.

— Приключенски филм? — попита Адамсберг.

— Научна фантастика — отвърна Камий и стана. — Сериал. Имам поръчка за шест епизода.

Камий се приближи до Адамсберг и постави ръка на рамото му.

— Някакъв човек, появил се на земята най-неочаквано, надарен с паранормални способности и с намерението да изтреби всичко, което мърда, неизвестно защо. Този въпрос като че ли не вълнува никого. Желанието да убиваш не изисква повече обяснение от желанието да пиеш. Иска да трепе и толкова, това се знае от самото начало. Отличителен белег на чудовището — не се поти.

— Аз също — каза Адамсберг. — Научна фантастика. Още съм в началото на първия епизод и нищо не разбирам. Някакъв човек се е появил на земята с намерението да изтреби всички. Паранормална способност — говори латински.

Посред нощ Камий леко помръдна и Адамсберг отвори очи. Тя бе заспала с глава върху корема му, а той я придържаше с ръце и крака. Позата смътно го заинтригува. Полека се отдръпна, за да й направи място.