Фред Варгас - Бягай и не бързай да се връщаш

Десет минути по-късно тя хвърли животното в кофата за боклук и подаде на Арно голям плик.

— Двайсет и две бълхи — каза тя. — Както виждаш, стигат и артисват.

Той внимателно пъхна плика във вътрешния джоб на сакото си.

— Тръгвам, Мане.

— Отвори го бързо и го пъхни под вратата. Не се бой, докато го отваряш. Ти си господарят.

Старицата трескаво го прегърна.

— Хайде стига глупости — каза тя. — Ти си на ход. Бог те закриля и да внимаваш с ченгетата.

Адамсберг отиде в Бригадата към девет сутринта. Съботата беше непълноценен ден, хората бяха по-малко и шумът на бормашините бе утихнал. Данглар го нямаше, сигурно скъпо заплащаше за сеанса по подмладяване, на който се бе подложил във „Викингът“. От своя страна Адамсберг все още изпитваше онова особено усещане, свързано с прекараните с Камий нощи — някаква нега в мускулите на бедрата и на гърба, която щеше да остане в тялото му като приглушено ехо чак докъм два часа. После щеше да отзвучи.

Прекара сутринта в нови телефонни разговори с районните управления. Нищо не се беше случило, никаква подозрителна смърт в белязаните с четворки сгради. Затова пък бяха регистрирани три нови оплаквания за увреждане на имущество в 1, 16 и 17 район. Все същите четворки и трибуквения подпис CLT. Накрая се обади на Брьой на Ке-дез-Орфевр.

Брьой беше сложна личност. Добър човек, ироничен естет и талантлив готвач, той не проявяваше склонност да съди прибързано за ближния си. На Кея, където назначението на Адамсберг начело на отдел „Убийства“ бе предизвикало значително недоволство заради небрежността му, облеклото му и загадъчните му професионални успехи, Брьой бе един от малкото, които приемаха комисаря такъв, какъвто бе, без да се опитва да го вкарва в релси. Особено ценна търпимост, като се има предвид, че заемаше висок пост в Префектурата.

— Ако нещо се случи в някоя от тези сгради — обобщи Адамсберг, — бъди така любезен да ми съобщиш. Занимавам се това от няколко дни.

— Тоест да ти прехвърля случая?

— Именно.

— Разчитай на мен — каза Брьой. — Но на твое място нямаше много да си го слагам на сърце. Такива като твоя неделен художник, дето се изявяват анонимно, обикновено са просто импотентни.

— Аз обаче си го слагам на сърце. И го наблюдавам.

— Поставиха ли решетки при вас?

— Остават още два прозореца.

— Ела ми на гости довечера — пюре от аспержи с див керевиз. Акълът ще ти вземе. Дори на теб.

Адамсберг усмихнато остави слушалката и тръгна да обядва с ръце в джобовете. Вървя близо три часа под сивеещото септемврийско небе и се върна в Бригадата в средата на следобеда.

Един непознат полицай се изправи, като го видя.

— Сержант Ламар — обяви той веднага, като въртеше едно от копчетата на сакото си и гледаше към стената отсреща. — Търсиха ви в тринайсет часа и четирийсет и една минути. Някой си Декамбре, Ерве, помоли да му се обадите на отбелязания номер — довърши той и подаде бележка на Адамсберг.

Адамсберг огледа Ламар, опитвайки се да срещне погледа му. Изтормозеното копче падна на пода, но мъжът остана прав с ръце, отпуснати до тялото. Нещо във високия му ръст, русите коси и сините очи напомняте за съдържателя на „Викингът“.

— Нормандец ли сте, Ламар? — попита Адамсберг.

— Тъй вярно, господин комисар. Роден съм в Гранвил.

— От жандармерията ли идвате?

— Тъй вярно, господин комисар. Спечелих конкурс за назначение в столицата.

— Можете да си вдигнете копчето, сержант — каза Адамсберг, — и да седнете.

Ламар се подчини.

— И да се опитате да ме гледате в очите.

По лицето на сержанта се изписа паника, а погледът му остана упорито впит в стената.

— В интерес на работата е — обясни Адамсберг. — Направете едно усилие.

Човекът бавно обърна глава.

— Добре — спря го Адамсберг. — Не мърдайте повече. Продължавайте да ме гледате в очите. Тук, сержант, сте между ченгета. В отдел „Убийства“ се изисква повече такт, естественост и човещина, отколкото, в който и да е друг. Ще ви се наложи да се внедрявате, да се криете, да разпитвате, да следите, без да ви видят, да вдъхвате доверие, дори да триете сълзи. Така както се държите, си личите от сто метра, като бик на ливада. Ще трябва да се отпуснете и това няма да стане за един ден. Първо упражнение: гледайте другите в очите.

— Добре, господин комисар.

— В очите, не в челото.

— Да, господин комисар.

Адамсберг отвори бележника си и веднага записа: Викинг, Копче, Право в стената равно на Ламар.