Фред Варгас - Бягай и не бързай да се връщаш

Адамсберг затвори вратата си, за да се обади на около четирийсет парижки комисари, без да се излага на законното негодувание на помощника си. Данглар предполагаше, че става дума за художник, а той не мислеше така. Затова смяташе да проведе анкета във всички райони на Париж — ненужна и нелогична стъпка, която възнамеряваше да предприеме сам. Сутринта все още не бе решил дали да го направи. Докато закусваше, отново разлисти бележника си и разгледа четворките, все едно че хвърля чоп, като не пропусна да се извини на Камий. Дори я попита какво мисли по въпроса. Хубавки са, каза тя, обаче сутрин Камий не виждаше нищо и не можеше да различи пощенски календар от изображение на светец. И всъщност би трябвало да каже не „хубавки са“, а „ужасни са“. Той кротко отвърна: „Не, Камий, не са много хубавки“. В този миг, след тази фраза, след това отрицание взе решението си.

С позабавени рефлекси след прекараната нощ, обзет от благотворна умора, Адамсберг набра първия номер от списъка си.

Приключи към пет часа, след като бе излизал само веднъж, през обедната почивка. Камий му се обади по мобилния телефон, докато ядеше сандвич на една пейка.

Не за да коментира шепнешком нощта, не, това не беше в стила на Камий. Камий си служеше с думите с изключителна пестеливост и оставяше на тялото си грижата да се изразява — който разбрал, разбрал, а какво имаше за разбиране никога не бе съвсем ясно.

В бележника си Адамсберг написа: Жена, Интелигентност, Желание равно на Камий. Спря и препрочете написаното. Високопарни и плоски думи. Но приложени към Камий, те се възправяха и се изпълваха с истина. Почти ги виждаше как като в някакъв комикс се ограждат с кръгчета върху хартията. Добре. Равно на Камий. Виж, думата Любов бе прекалено трудна за написване. Химикалката оформяше едно „Л“, после се запъваше пред „ю“, твърде неспокойна, за да продължи. Тази съпротива дълго време го озадачаваше, докато накрая, след дълго общуване с нея, започна да му се струва, че я е разгадал. Той обичаше любовта. Но не обичаше последствията й. Защото любовта имаше последствия , толкова е утопично да си мислиш, че можеш да живееш само в леглото, та било и два дни. Цяла спирала от последствия, която започва с някоя небрежно подхвърлена идея и завършва между четири стени, откъдето любовта вече никога да не може да избяга. Любовта се разгаря бурно като запалена слама под открито небе, за да угасне в домашната камина. А на човек като Адамсберг спиралата на последствията му се провиждаше като смазващ капан. Той бягаше от предизвестяващите я сенки, които долавяше много преди да се появят, проявявайки гения на препатило диво животно, отгатващо приближаването на хищника. Понякога му идваше на ум, че в това бягство Камий е с едно рамо напред. Камий и цикличните й отсъствия, Камий и предпазливата й емоционалност, Камий и ботушите й, винаги строени на стартовата линия. Но Камий играеше подмолната си партия не така ожесточено и по-доброжелателно. Затова у нея бе трудно да се долови онзи инстинкт, който властно я водеше към свободата, освен ако човек не поразсъждаваше по въпроса по-дълго време. А трябва да се признае, че Адамсберг не разсъждаваше много за Камий. Понякога започваше, а после забравяше да продължи, подмамен от други мисли, прескачащ от идея на идея, докато в съзнанието му не се оформеше мозайката от образи, която в неговия случай предвещаваше появата на пълен вакуум.

Все още с разтворен на коленете си бележник той дописа изречението, като сложи точка след буквата Л, докато бормашините продължаваха да атакуват камъка около прозорците. Камий му се бе обадила не за да се поздравят взаимно, а за да сподели по-прозаичните си мисли за четворката, която й бе показал сутринта. Адамсберг стана, излезе от кабинета си, прескочи купчините строителни отпадъци и стигна до стаята на Данглар.

— Появи ли се този файл? — попита той, колкото да прояви интерес.

Данглар поклати глава и посочи с пръст екрана, върху който с голяма скорост преминаваха образи на пръстови отпечатъци, прилични на галактически обекти.

Адамсберг заобиколи масата и застана срещу Данглар.

— Ако трябва да направите предположение, колко сгради с изрисувани четворки бихте казали, че има в Париж?

— Три — отвърна Данглар.

Адамсберг разпери пръстите на ръцете си.

— Три плюс девет, общо дванайсет. Като се има предвид, че на малко хора би им хрумнало да съобщят за този факт на ченгетата, като се изключат неврастениците, безделниците и маниаците, които все пак не са малко, можем да разчитаме на поне трийсетина сгради, украсени от вашия художник.