Фред Варгас - Бягай и не бързай да се връщаш

— Внимавай, моряко — предупреди го тя, като дискретно го отведе в банята, — гледай да не направиш някой гаф. С Кастийон можеш да караш направо, тоз юначага се мисли за голям шегаджия, е, може и да се надценява малко, но с него нищо не рискуваш. Не се безпокой, ако ти изчезне часовникът по време на вечеря, не може да се стърпи, ама ще ти го върне по време на десерта. Компот или пресни плодове през делничните дни, според сезона, сладкиш от грис в неделя. Тук храната не е от пластмаса, можеш да ядеш със затворени очи. Внимавай обаче с малката. Тук е от година и половина, крие се. Избягала е от мъжа си, който я биел цели осем години. Осем години, представяш ли си? Изглежда, че го е обичала. Накрая й дошъл умът, та цъфна тук една прекрасна вечер. Но внимавай, моряко. Мъжът й я търси из целия град, за да я пребие и да си я прибере. Не е логично, разбира се, но подобни типове така действат, при тях няма шест-пет. Готов е да се бори, за да не я остави на друг, ти не си вчерашен, ясни са ти нещата. Така че името Евелин Кюри нито го знаеш, нито си го чувал. Тук я наричаме Ева, най-обикновено име. Чаткаш ли, моряко? Ще се отнасяш с нея деликатно. Тя не говори много, често се стряска, изчервява се, като че ли все още я е страх. Възстановява се по малко, но й трябва време. Колкото до мен, достатъчно ме познаваш, добро момиче съм, ама креватните истории вече не ги понасям. Това е всичко. Отивай на масата, вече е време, и по-добре да си знаеш предварително — изпиват се две бутилки и нито капка повече, защото Декамбре се увлича, та му слагам спирачки. Който иска допълнително, да върви във „Викингът“. Закуската е от седем до осем, това устройва всички, освен ковача, който става късно — всеки си е башка. Е, всичко ти разказах, не ми се мотай из краката, сега ще ти приготвя пръстена. Имам един с пиленце и един с кораб. Кой предпочиташ?

— Какъв пръстен? — попита Жос.

— За салфетката. Прането е веднъж седмично — бялото в петък, цветното във вторник. Ако не искаш бельото ти да се върти с бельото на ковача, обществената пералня е на двеста метра. Ако искаш гладене, плащаш допълнително на Мари-Бел, която идва да мие прозорците. Та за пръстена, какво решаваш?

— Пилето — твърдо отговори Жос.

— Тия мъже — въздъхна Лизбет на излизане — все се правят на интересни.

Супа, телешко соте, сирене и печени круши. Кастийон си говореше сам, Жос предпазливо изчакваше да се ориентира, все едно че се намираше в непознато море. Малката Ева се хранеше безшумно и само веднъж вдигна глава, за да поиска хляб от Лизбет. Лизбет й се усмихна и Жос изпита странното усещане, че на Ева й иде да се хвърли в прегръдките й.

Декамбре не каза почти нищо по време на вечерята. Лизбет подшушна на Жос, който й помагаше да раздигне масата: „Когато е такъв, значи, че работи, докато яде“. И наистина, Декамбре стана от масата веднага щом изгълта крушите, извини се и се прибра в кабинета си.

Светлинката проблесна сутринта в мига, когато съзнанието му се проясни. Името се отрони от устните му още преди да бе отворил очи, сякаш, изгарящо от нетърпение да се представи, бе чакало цяла нощ пробуждането на спящия. Декамбре се чу да го произнася тихо: Авицена.

Стана от леглото и го повтори няколко пъти от страх да не се разсее заедно с омарата на съня. За по-сигурно го записа на лист хартия. Авицена. След това написа до името: Liber cartonis. Канонът на медицината.

Авицена. Великият Авицена, персийският лекар и философ от началото на XI век, хиляди пъти преписван от Ориента до Запада. Латински текстове, осеяни с арабски изрази. Тръгнал бе по следата.

С усмивка на уста Декамбре изчака бретонеца на стълбището.

— Добре ли спахте, Льогерн?

Жос ясно видя, че нещо се е случило. Бялото и слабо лице на Декамбре, обикновено мъртвешки бледо, светеше, сякаш огряно от слънце. Вместо да се усмихва малко цинично както обикновено, малко превзето, Декамбре направо сияеше.

— Пипнах го, Льогерн, пипнах го.

— Кого?

— Нашият цитатчик! Пипнах го, ей богу! Запазете ми днешните „особени“, аз ще прескоча до библиотеката.

— Долу, в кабинета ви ли?

— Не, Льогерн. Там не разполагам с всички книги.

— Сериозно? — учуди се Жос.

С наметнато палто и стиснал чантата си между краката, Декамбре записа сутрешната „особена“:

След промяната на сезоните, когато зимата е топла, вместо да е студена, лятото е хладно, вместо да е горещо, и така и за пролетта, и за есента, защото това голямо неравновесие показва лошо състояние и на звездите, и на въздуха (…).